Още в началото на надпреварата името му беше сочено сред кандидатите с добри шансове за бялото патриаршеско було.

Една от най-важните причини за това беше, че след разсекретяването на досиетата, той се оказа с най-важния коз - без агентурно досие, уличаващо го в сътрудничество с бившата Държавна сигурност. Гавриил е един от четиримата митрополити, заедно с бившия патриарх Максим, Доростолският митрополит  Амвросий и Пловдивския Николай, за които Комисията по досиетата не откри документи за съпричастност към тайните служби на комунистическия режим.

Цветан Методиев Динев, както е светското име на Гавриил, е роден през 1950 г. в София. Прекарва детството си в Чехословакия, където семейството му живее 13 години. Там завършва основното си образование. След връщането си в България Гавриил завършва гимназия, а през 1969 г. учи във Висшия инженерно-строителен институт в София.

По време на следването си се запознава Левкийския епископ Партений, който става и негов изповедник. Според официалната му биография, Гавриил редовно посещава клисурския манастир "Св. Петка" край гр. Банкя, където се привързва духовно към изтъкнатата руска монахиня Мария, която впоследствие става и негова духовна наставница.

След като завършва висшето си образование се премества да живее постоянно в манастира, където изпълнява различни послушания в помощ на монахините.

На 29 години е подстриган за монах с името Гавриил от Левкийския епископ Партений - викарий на Софийския митрополит, който го ръкополага и в йеродяконски чин.

През 1984 г. завършва задочно Богословие в "Св. Климент Охридски". Следват две години специализация в Московската духовна академия. След това става представител на Българската църква при Руската патриаршия. В най-тежките години на разкола е протосингел, а по-късно и викариен епископ на Софийската митрополия.

След завръщането си в България, от 1991 г. до октомври 1998 г., архимандрит Гавриил е протосингел на Софийската митрополия, а заедно с това от 1994 г. изпълнява и длъжността игумен на Клисурския манастир "Св. Петка" край гр. Банкя.

Когато през 1997 г. на власт идва правителството на Иван Костов, Светият синод се опасява, че управляващите ще подкрепят разколниците. За да запазят валутните авоари на Българската православна църква, ги прехвърлят в руска банка. Операцията е поверена именно на епископ Гавриил, който твърди, че е направил това с благословията на покойния патриарх Максим.

Една от големите му заслуги към православието е канонизацията на загиналите по време на Априлското въстание през 1876 г. монахини и свещеници в Новоселския манастир "Св. Троица" в Априлци.

През 2001 г. е избран за Ловчански митрополит. Председател е на Върховния църковен съвет, който се занимава с икономическите въпроси на църквата и в частност с имотите й.

В края на 2012 г. във "Фейсбук" бе създадена група в подкрепа кандидатурата на митрополит Гавриил за патриарх.