В декларация по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи Народното събрание отдаде почит на жертвите на Холокоста. В документа, приет единодушно със 135 гласа "за", депутатите отбелязаха, че спасяването на българските евреи е послание към съвременното общество за търпимост, доброжелателство и човеколюбие между хората с различен етнос, религия и култура.

Декларацията беше подготвена от всички парламентарни групи, без "Атака", която в сряда напусна Народното събрание. Проектът е подписан и от председателя на Народното събрание Цецка Цачева "като гарант за консенсуса", както тя самата отбеляза. След гласуването Цачева обяви, че е приет един исторически документ.

 

Декларацията на 41-ото Народно събрание Историческата дистанция ни дава възможност да оценим събитията в българската история в тяхната пълнота и многостранност. Убедени сме, че само такъв подход и позиция може да спре спекулациите и невярното представяне на българската история и да отдаде дължимото на приноса на българското общество и държава към съвременната история на човечеството и неговите ценности. Затова определяме спасяването на българските евреи през 1943 г. като забележително събитие, показващо човечността и толерантността на българския народ, както и волята му за справедливост. Успоредно с това оценяваме като недопустимо приемането на закони, които ограничават гражданските права и създават условия за преследване, за икономически и политически репресии. Затова изразяваме почит към тези 43 български депутати начело със зам.-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, които в условията на война и под заплаха за личната си сигурност и политическата съдба застават открито срещу натиска за депортирането на българските евреи. Въпреки пронацистката политика на правителството на Богдан Филов и провежданата политика на геноцид в Европа, България дава благороден пример за успешно противопоставяне на опитите за унищожение на еверите. Благодарение на усилията на народни представители от 25-ото Народно събрание, на категоричната позиция на българската православна църква, на активността на обществени личности и интелектуалци, на български дипломати, на професионални организации, на представители на официалната и антихитлеритска съпротива, на обикновени граждани, на поведението на еврейската общност, която приемала България за свое отечество, държавният глава цар Борис Трети се съобразява с обществения натиск и отказва депортирането на повече от 48 хиляди евреи български граждани към лагерите на смъртта. Оценявайки обективно исторически събития, днес не може да се оспорва фактът, че 11 343-ма евреи са депортирани от Северна Гърция и Кралство Югославия, които са под германска юрисдикция. Като осъждаме този престъпен акт, предприет от хитлеристкото командване, изразяваме съжаление, че не е било във възможностите на българската местна администрация да го спре. Въпреки това, опити за спасяване са правени от български граждани, от общественици и духовни лица. Депутатът Петко Стайнов внася предложение за промяна в наредбата на българското гражданство, която се опитва да спаси обречените на депортиране евреи, като им се даде автоматично българско гражданство. Български дипломати издават визи за Палестина на евреи от европейски страни, които не са български граждани и по този начин спасяват още няколко хиляди души. През юли 1944 г. правителството на Иван Багрянов възстановява конфискувано имущество на български евреи, а през октомври 1944 г. с първия си акт правителството на Кимон Георгиев предлага и регентите одобряват окончателната отмяна на всички антисемитски закони в страната. Днес ние дълбоко скърбим за всички жертви на Холокоста, за всеки един от депортираните евреи в окопираните от Хитлер територии и изразяваме дълбоката си почит към тяхната памет. Призоваваме трагичната им съдба да не се използва за политически спекулации с днешна дата. Като народни представители, решително осъждаме всички прояви на ксенофобия, антисемитизъм, религиозна и етническа нетърпимост и се присъединяваме към световната съпротива срещу тях. Българското общество и най-вече младото поколение са в правото си да се гордеят със спасяването на българските евреи. То е послание към съвременното общество за търпимост, доброжелателство и човеколюбие между хората с различен етнос, религия и култура. Спазването на човешките права и тяхното гарантиране е задължително условие за мир и напредък и не подлежи на политически компромиси.