След двучасово заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество социалният министър Деяна Костадинова предложи да се сформира работна група, която да продължи дискусиите за наболелите проблеми в страната ни, като растящата бедност и енергийна несигурност. Според нея социалните партньори и правителството са на една вълна, а различията са малки и могат да се изгладят с преговори. 

В работната група ще се включат по двама представители от синдикалните и работодателските организации, както и от министерствата на финансите и на труда и социалната политика, и от Националния осигурителен институт. Всички те имат срок до понеделник да отличат своите представители, а работата на групата трябва да започне във вторник - 26 март. Заключенията на експертите ще бъдат представени на следващата среща на Тристранката, която е планирана за началото на април. В средата на следващата седмица пък се очаква вече да е ясно какви средства могат да бъдат насочени към спешни социални мерки.

Заседанието на Тристранния съвет беше първото от месеци насам, което стана повод за служебното правителство да се поздрави за това, че е възстановило социалния диалог и да подчертае, че възнамерява да го поддържа до края на управлението си. Заседанието беше открито от министър председателя Марин Райков и се водеше от Деяна Костадинова, която беше избрана за председател на съвета на първото заседание на служебния кабинет тази сряда. 

В духа на прозрачност, за която настоя и служебният премиер и президентът Росен Плевнелиев, за първи път заседанието на Тристранката беше излъчвано в реално време онлайн на сайтовете на Министерския съвет и на Министерството на труда и социалната политика. Това поискаха и синдикатите, заедно с точките, които бяха планирали да внесат за обсъждане днес. За първата част от срещата вратите на Гранитната зала на Министерски съвет, където се проведе тя, бяха отворени и за журналисти. 

За да направят място за повече дискусии, социалните партньори приеха наведнъж шест предложения за изменения по наредби към Кодекса за социално осигуряване, които произтичат от последните промени по самия него, но не са били синхронизирани до сега. Костадинова обясни, че това е затруднявало много работата на НОИ откакто са направени измененията. Възражения по тях нямаше.   

След това Костадинова призова социалните партньори да мислят и предлагат мерки, които не изискват законови изменения и могат да се приложат бързо. Тя уточни за пореден път обаче, че "преди да знаем какъв е разполагаемият ресурс, не можем да кажем какви точно ще са спешните мерки, които ще предприемем", както и че "бихме могли да работим за еднократна подкрепа". 

Министър Христов посочи издръжката на отделните държавни ведомства като най-реалистичен източник на резерви, които могат да бъдат пренасочени към социалната сфера.

Същото предложи и Константин Тренчев, президентът на КТ "Подкрепа", като дори назова ведомства, където има "идиотски пера" за рязане - министерствата на вътрешните работи и на отбраната. Освен това според Тренчев енергетиката ни е сериозно застрашена и трябва спешно да се създаде кризисен комитет със специалисти от ДКЕВР, БЕХ и НЕК, които да овладеят риска.  

Пламен Димитров, президентът на другия голям български синдикат КНСБ обърна внимание на най-уязвимите групи, като подчерта, че това са безработните и тези които получават трудови обезщетения под 200 лв., пенсионерите с пенсии под 200 лв., а също и работещите на минимална работна заплата и маките в майчинство, чиито обезщетения са под прага на бедността - 240 лв. Димитров повтори исканията на синдиката 5% от капиталовите разходи да бъдат пренасочени за подпомагане на най-нуждаещите се.

Бизнесът, представен от КРИБ, БТПП, БСК и АИКБ също внесе сходни идеи. Огнян Донев, председател на КРИБ заяви, че спешно трябва да се подобри бизнес средата в страната ни и трябва да се ускорят плащанията към бизнеса. Освен това обеща на правителството, че работодателите ще го следят отблизо. 

Председателят на БТПП Цветан Симеонов постави за разглеждане въпроса за първите 3 дни от болничните, изплащани от работодателите, което беше въведено като антикризисна мярка през 2010 г., но от 1 януари т.г. е вече постоянна. Друг проблем за бизнеса според него е и изравняването на осигурителните вноски, плащани от работника и работодателя, което се отлага от години.

За преразглеждане на антикризисните мерки отпреди три години призова и зам.-председателят на БСК Димитър Бранков. Той повдигна също и въпросите за откритост на публичните разходи, разплащанията с бизнеса и необходимите спешни мерки за либерализация на енергийния пазар. 

Васил Велев от АИКБ предложи минималната заплата да се договаря по икономически дейности и изрази подкрепа към предложението да бъде увеличен бюджета за Националния план за действие по заетостта, както и към призива на премиера бизнеса да подкрепи социалните мерки за най-бедните. Той предложи още да се осигури национално съфинансиране по европроектите, за да може средствата да се усвояват по-пълноценно, освен това поиска преструктуриране в сферата на сигурността.