ВСС обмисля дали да има ясни правила за командироване и призна за трудности при атестирането
Висшият съдебен съвет (ВСС) още няма ясна концепция за това дали да изготви правила за командироването на магистрати. В същото време, на свикана от нея пресконференция председателят на Комисията по атестиране към съвета Милка Итова призна, че действително командироването е начин на заобикаляне на конкурсите за повишаване и привилегироване на едни магистрати за сметка на други.
Въпреки това, на въпрос кога ще бъдат изготвени правила, които да гарантират, че тази практиката ще бъде прилагана прозрачно и само в краен случай, Итова заяви: "Още се обмисля дали да приемем такива правила". По думите й причината е че след обявяването на конкурси, "проблемът с командироването ще отпадне".
Според член на съвета, когато конкурсите се провеждат ритмично, командироване не би следвало да има. В същото време обаче, провеждането им по всяка вероятност ще се забави във времето и предвид процедурите по обжалване това означава командироването да продължи да се използва.
Три месеца закъснение
Според годишната програма на ВСС правилата за командироване трябваше да бъдат готови през декември 2012 г.
Тогава трябваше да бъде готов и публичният регистър на командированите съдии и прокурори, който поне да осветли процеса. Дори преди няколко месеца пред "Дневник" самата Милка Итова заяви, че регистърът е почти готов: "В момента няма как да бъде решен проблемът с натовареността освен с командироване. И това е именно защото се обяви само един конкурс през мандата на предишния съвет, поради което логично останаха най-много незаети щатове на районно ниво. В момента само в Софийския районен съд има около 30 командировани съдии", заяви през декември Итова.
Три месеца по-късно обаче, Итова отговори уклончиво на въпроса какво се случва с публичния регистър, като заяви че това ще бъде обсъждано съвместно с правната комисия на съвета. Нейният председател, бившият депутат от ГЕРБ Юлиана Колева заяви пред "Дневник": "Отне ни известно време, за да го попълним, вече е съвсем готов. Трябваше да събираме информация от всички съдилища от страната и затова се забавихме. Миналата седмица взехме решение да го публикуваме във всеки момент ще е на сайта".
Миналият ВСС имаше противоречива практика в друга процедура позволяваща непрозрачно кадруване - чл. 194 от Закона за съдебната власт, който позволява да се закриват работни места в съдилища и прокуратури, които са по-малко натоварени, а щатната бройка да се прехвърля в по-натоварените, заедно с магистрата, който я е заемал. Липсата на ясни правила позволяваше на адмнинистративните ръководители да подбират съдии и магистрати по техен вкус, без да се съобразяват с техните професионални качества. ВСС си е поставил срок да изготвл правила за приложението на тази разпоредба до май месец тази година.
Стига ми тази награда...
Именно през непрозрачните методи за командироване голяма част от бившите членове на съдебния съвет успяха да получат своя "кариерен бонус". Последният пример за това е случаят с Петър Стоянов, който от средата на март е вече съдия във Върховния административен съд (ВАС). Допреди това той беше във Военния съд - София (бел. ред. само за Стоянов настоящият състав на съвета направи изключение и вместо да го върне на работа като окръжен съдия във Военен съд-Варна, го "трансферира" във Военен съд-София, въпреки че за останалите магистрати е приложим конкурс за преместване в същата хипотеза.)
| След края на мандата на предишния ВСС кариерни бонуси получиха още Радка Петрова от Окръжна прокуратура - Перник, която беше командирована във Върховната касационна прокуратура (ВКП), Мая Кипринска, която работеше като следовател към Окръжна прокуратура – Благоевград, но беше командирована в Националната следствена служба, а Георги Шопов от Окръжен съд – Пазарджик, беше командирова в Апелативния специализиран наказателен съд. |
Това предизвика реакцията на най-голямата магистратска организация - Съюза на съдиите, които изпратиха писмо до съвета, в което призоваха да бъдат изготвени "правила за командироване, които административните ръководители да спазват, и да въведете в практиката си ясни критерии за дължимото етично поведение от магистратите".
"Командироването без правила търпи упреци, че се основава на личните симпатии на председателя на съответния орган и че създава опасност съдии без необходимата професионална подготовка да правораздават в горестоящ, включително върховен, орган на съдебната власт. То създава професионална несигурност у командированите магистрати и ги прави податливи на влияние от страна на председателите и несигурни от това, че командироването може да бъде прекратено отново по еднолична преценка", пишеше още в писмото.
"Командироването е начин да се решат проблемите с натовареността, но има фрапиращи случаи по места, в които административните ръководители не дават разрешение за изпращането на магистрати в по-натоварени райони", заяви още Итова. Тя даде пример с едно от посещенията си в Англия, където имало определен брой магистрати на разположение, които били длъжни при необходимост и без изрично тяхно съгласие да помагат в съдилища, които са по-натоварени.
Атестирането - невъзможно
Проблем за комисията, която Милка Итова оглавява се оказа работата на помощните атестационни комисии. Това са магистрати по места оценяват работата на свой колега от по-долна инстанция.
Според Итова те извършват по различен начин проверка по част от критериите. По думите й, някои от тях само отбелязват колко акта на въпросния съдия или прокурор са отменени. Докато други проучвали делата и отбелязвали причините за отмяна, които понякога не са по вина на магистрата. Друго разминаване в оценката на помощните атестационни комисии било във връзка с отчитане на срочността за свършване на делата. Някои комисии смятат, че това е срокът от образуване на делото до даването на ход, а други – от образуването до изписване на мотивите към делото. Понякога се налагало членове на съвета на ходят на място, за да извършват допълнителни проверки.
Милка Итова даде и пример – в атестация на следовател в графата "правни познания" били отбелязани нула точки. След проверка на член на съвета се оказало, че помощната атестационна комисия не е сбъркала.
По ирония на съдбата от подобни проблеми се оплакваше и предшественика на Итова в предния състав на ВСС - Георги Шопов. ВСС и комисията на Итова обаче има целия мандат да намери решение на формалното оценяването на съдиите и прокурорите.
Давайки пример с проблемите, с които се сблъсква комисията, Итова посочи административният ръководител на Специализираната прокуратура Светлозар Костов, който иска да оглави Апелативната спецпрокуратура. Атестацията му е от 2010 г. и обхваща периода, докато е бил прокурор в Бургас. ВСС няма възможност да го оцени като административен ръководител, защото не са минали четири години от предишното му атестиране.
"Предстои с правната комисия да изчистим проблемите", заяви Итова. Тя даде пример с това, че членовете на съвета неколкократно са ходили на място, за да проверяват атестациите. Но това няма да може да се случи през настоящата година. По думите на Итова трябва да бъдат оценени над 2000 магистрати.
"Няма да можем да направим всеки проверки така, както те трябва да бъдат направени", обясни Итова. ВСС все пак смята, че по места, където ще бъдат писани оценки на много магистрати накуп, ще бъдат изпращани членове на съвета, за да се запознаят с тяхната работа от първа ръка. Тя отново даде пример с Англия, "стара демокрация, където никога не им е хрумвало да атестират магистратите".
Членове на ВСС коментираха, че оценката на магистратите било функция от личната мотивация на отделните членове на Комисията по атестацията. Някои от тях наистина се занимавали активно, а други изпълнявали по-скоро формално своите задължения.
Формалното оценяване на работещите в съдебната система е един от най-големите проблеми за магистратите, защото компрометира кариерното им израстване. Не веднъж магистратски и неправителствени организации, както и самите членове на ВСС, са отбелязвали, че 90% от работещите в системата на правораздаване имат най-високата възможна оценка - "много добра".
Така например от атестацията на новоизбраният ръководител на столичното следствие Петьо Петров (известен като Петьо Еврото), с която "Дневник" разполага, разбираме, че той има най-високият възможен брой точки - 100, като за целия период (2007 - 2011 г.) той е решил едва 4 дела...