Докато споделяме (основателно до голяма степен) добрите си впечатления през последния месец от прокуратурата и лично от главния прокурор и особено за енергично образуваните четири дела за незаконното подслушване от началото на тази седмица, във Висшия съдебен съвет в четвъртък беше извършен поредния важен и...предизвестен избор.

За председател на втория по големина съд в страната - Пловдивския окръжен, който бе оглавяван от г-н Цацаров до избирането му за главен прокурор, очаквано беше избран неговият фаворит - председателят на Районния съд Веселин Хаджиев. Очаквано - защото медиите писаха какво ще се случи веднага след кандидатирането на Цацаров за най-високия прокурорски пост.

Писахме - най-напред пловдивските медии го прогнозираха, че шефът на Районния съд, в който попадна делото на бившия председател на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов за клевета, ще заеме поста на Цацаров, а районната съдийка Екатерина Роглекова, която реши делото в полза на Цветанов, ще се изкачи на овакантения председателски стол на Хаджиев или на някой друг председателски пост на районно ниво.

Хаджиев беше избран в четвъртък за председател на Окръжния съд без нито ден стаж на съдия в окръжен съд в състезание с кандидат с 10 години стаж като окръжен съдия, от които две години заместник на председателя Цацаров, и подкрепен с писмо до ВСС от цялото ръководство на Пловдивския опелативен съд. (Това дотук не са оценки, а факти.) За съдия Роглекова предстои да видим.

на Хаджиев бе парафиран от ВСС на фона на съмнения за реалната мотивация на кадровиците на Темида, продължаващ спад в доверието към съдебната система, външни и вътрешни критики за нейната работа. Част от съмненията произтичат от потвърдения факт, че от делото Тодорова с/у Цветанов се е интересувал председателят на по-горния съд Цацаров и Хаджиев му го е предоставил. Резултатът днес, година по-късно е, че всички съдии от Наказателното отделение на Окръжния съд, който трябва да гледа жалбата на Тодорова срещу оправдателното решение на Районния съд, са си направили отвод. Всички, до един! Защото по-нататъшният ход на този процес е компрометиран.

(И понеже непрекъснато се пише, че народът не ги разбира тези тънкости и не се интересува, затова само глобално псува, моля за търпение да обясня простичко: 

Правният спор в съда е нещо коренно различно от споровете ни на улицата и на масата, където можем да пускаме покрай ушите си аргументите на опонента или да минаваме с "гледай си работата". В съдебния спор, когато едната страна обжалва пред по-горния съд решението на първата инстанция, съдът е длъжен (задължен е от закона) да обсъди всички основания, посочени в жалбата - може да ги отхвърли или уважи, но е длъжен да ги коментира всичките, просто няма право да ги отмине.

Немислимо е, в жалбата по делото Тодорова с/у Цветанов да не е посочен фактът, че Цацаров е чел предварително делото и след това го е върнал на Районния съд, като обстоятелство, поставящо под съмнение безпристрастността на първия съд. Следователно окръжните съдии ще трябва да коментират този факт. Но как да обявят за компрометиращо, че довчерашният им председател го е чел, като днес той е най-силният човек в държавата - главен прокурор, за седем години при това. А не могат ли да отхвърлят това основание? Как, като трябва да се мотивират, а това би означавало да напишат черно на бяло, че едва ли не няма нищо страшно  по-горен съдия да чете дело, което не му е разпределено и с което няма нищо общо. Затова се самоотвеждат пловдивските съдии. И делото стои ненасрочено. И най-вероятно ще бъде пратено в някой друг съд - да си трошат там главите с него - в Пловдив то си свърши работата.

Ето защо съдийски началник, особено на по-горен съд, и то съд, в който един ден ще отиде конкретно дело за последна инстанция, трябва да се пази като от огън от въпросните папки. А не да ги чете "заради обществения и медиен интерес" и после да ни уверява, че не е правил внушения, камо ли натиск да е оказвал. Може и да не е, но законът и съдийският морал не му позволява да се интересува, защото интересът му - дори само интересът! - вече е поставил под съмнение справедливия и безпристрастен  процес, на който всеки има право. Независимо дали делото се отнася за вътрешния министър или за хамалина от Сточна гара.

Затова, когато на 20 декември м.г. по време на избора на Цацаров за главен прокурор, той потвърди, че е чел делото, трийсетината журналисти в залата пред монитора се смаяха. На 19-те членове на ВСС, които гласуваха за избора, изобщо не им направи впечатление. А сред тях има съдии!

Парафирането от ВСС през седмицата на този предизвестен избор налага да припомним:

Февруари  - декември 2012. Медиите съобщават, че председателят на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров е фаворитът на "властта" за главен прокурор и цитират похвалите, които премиерът Борисов и вътрешният министър Цветанов междувременно са отправили към него като добър съдия. На 20 декември 2012г. Цацаров е избран от новосформирания ВСС, първо и основно -  с процедура, непозната в европейската практика (при трима кандидати да се гласува за един), и второ -  без мнозинството да се впечатли от интереса му към делото Тодорова /Цветанов.

Януари - април 2013. Медиите съобщават, че фаворит на... Цацаров за овакантения от него стол в Окръжния съд в Пловдив е Веселин Хаджиев, председател на Районния съд, който оправда Цветанов. В четвъртък ВСС парафира и този предизвестен избор с 19 гласа. Въпреки наличието на кандидат с 10 години опит като окръжен съдия и нито едно отменено съдебно решение досега.

Общото в изброените избори е, първо, че всички те се извършват при продължаващ спад в доверието към съдебната система, външни и вътрешни критики за нейната работа и призиви на съдийската и гражданската общност за истински дебат, на което силно

 

Второ, че и четирите избора са предизвестени в медиите с мотиви, недопустими от закона и от етичните стандарти, без да бъдат опровергани по същество от ВСС. Независимо че два от изборите са извършени от новия съвет, за чието прозрачно сформиране Европейската комисия ни похвали.

Третото общо е, че в два от изброените избори (ВАС и Пловдивския окръжен съд) за председател на по-горен съд се изпраща председател на друг съд, който никога, ама никога не е стъпвал в съда, който ще ръководи, и при това никога не се е занимавал с административно право, какъвто е случаят с ВАС. А дори само това доказва, че истинските мотиви за избора им не са онези, които се изговарят публично и формално на заседанието на ВСС, а са формирани и преплетени в сянката, където по правило стоят кукловодите.

Опасното - както се казва, за обществото, което иска правосъдие и справедливост - е, че този начин на кадруване - от един началнически пост се качваш на друг (особено драстично е в пловдивския случай заради игнорирането в "състезанието" на съдията Симеон Захариев с професионален опит и безупречен обществен авторитет), е че така се създават условия за изграждане и необратимо заякване на съдебна номенклатура - аз бих я нарекла по-ясно -

което администрира (управлява) правосъдието в зависимост от интересите на създателите от задкулисието, тъй като гласуващите във ВСС са само видимите изпълнители. Така съдебната власт се превръща - тя вече се превърна - в система от командно-административен вид, подобна на тоталитарната, която изначално няма нищо общо - не може да има! - с правосъдието.

Тенденцията за този начин на избор на шефове на различните нива, а тя вече се превръща в желязно правило, е особено разрушителна за съда. И ще води все по-често до отказ на съдии да гледат дела, както стана в Пловдив. Защото (жалко -  те все пак се наричат съдии) съдия с изправен гръб тутакси ще влезе в полезрението на "началника", който е избран по всевъзможни причини, но продиктувани от тъмното.

Ето защо - когато аплодираме прокуратурата и конкретно главния прокурор Цацаров за разкритията за незаконното подслушване, за образуваното дело от петък срещу шефа на ГДБОП (който отдавна трябваше да отговаря  за маса провалени полицейски производства), за обсъждането на евентуалната отговорност (дори?) на бившия вътрешен министър, нямаме никакви намерения да премълчаваме непомръдващото и на милиметър, дори все по-заякващо  порочно статукво в съдебната система.

И понеже дочуваме аплодисментите чак от Брюксел и Вашингтон за главния прокурор през последния месец,  нека да имат предвид, че ръкоплясканията им отекват в София и като алиби за описаните кадрови произволи. 

Тъй че когато от Брюксел ръкопляскат, да държат сметка за ехотото.