Ако някой в проектокабинета "Орешарски" вече знае какво да е си кандидат-министър, то това е претендентът за поста министър на отбраната Ангел Найденов.

Преди осем години той беше вписан в подобен списък с номинации за министерски кресла, а първото име тогава беше на лидера на БСП Сергей Станишев. Проектокабинетът обаче не успя, тъй като гласовете на БСП и ДПС в парламента не достигнаха за одобряване на проектокабинета.

В новия вариант на правителство, прокаран с мандата на ДПС и решителната подкрепа на НДСВ, коалиционните сделки му отнеха поста и поставиха на негово място неспоменавания дотогава секретар на царската партия Веселин Близнаков.  

Найденов прие хладнокръвно случилото се, макар да се знаеше, че иска да стане военен министър. "Обезщетението" за пропуснатия шанс беше председателският пост в постоянната комисия по отбрана. Върна се към работата в парламентарната група и към неудобствата да бъде говорител на партията и да е постоянно на разположение на медиите. 

Всъщност, се върна към най-присъщите си занимания, тъй като в последните близо 20 години е неизменен участник в работата на Народното събрание - и като член на управляващата партия, и като опозиционер. 

Първият му мандат е в 37-ото Народно събрание, когато на власт беше кабинетът "Виденов". Найденов влезе в листите на социалистите след стаж като областен управител на Хасково, а преди това и като кмет на Димитровград. Сега беше избран за шести път, като в първите си мандати представляваше Хасковския регион, а след това се кандидатираше от Перник. 

Завършил е Висшето военно-морско училище "Н. Й. Вапцаров" във Варна, където се дипломира като инженер - навигатор. За разлика от мнозина други, ресорът му в парламента винаги е бил свързан, поне частично, с образованието - отбрана. В последния парламент беше член на Комисия по външна политика и отбрана, а от 2009 г. до преди два месеца - зам.-председател на Комисия по външна политика и отбрана и член на постоянно действаща подкомисия, която осъществяваше парламентарен контрол върху дейността на Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и служба "Военна информация" към Министерство на отбраната.

Партийната му кариера тръгна нагоре по времето на Георги Първанов. Работеше безпроблемно и с наследника му Сергей Станишев, който разчита на него и в Изпълнителното бюро на партията, и като официален говорител на социалистите, и като зам.-шеф на парламентарната група в последните десетина години. Дълго време беше шеф на хасковската организация на БСП. Именно тази организация издигна през 2000г. Сергей Станишев за член на Висшия съвет на партията. Година по-късно - след избирането на Първанов за президент, Станишев оглави левицата. 

Найденов е от политическите играчи - тип "войн на партията".  Хладнокръвен и лоялен, той е готов да влезе в битка, когато се налага. В същото време, не държи да е непременно в първите редици при всеки политически скандал. Диалогичният му характер му осигурява добри отношения с политиците от другите парламентарни групи. 

Доказал е, че на верността му може да се разчита и неслучайно в тежки моменти Станишев се е обръщал за помощ към него. Когато през 2008г. Румен Петков беше принуден да се раздели с поста си вътрешен министър заради скандала около нерегламентираните му контакти с т.нар. братя Галеви, Найденов беше сочен като вероятен приемник на министерството, което се тресеше от скандали. В крайна сметка Станишев предпочете да изпрати там юриста Михаил Миков, а на Найденов повери ръководството на парламентарната група, от чиято стабилност зависеше правителството му. 

За почти две десетилетия в парламента Ангел Найденов успя да се опази от участие в скандали. Вероятно поради тази причина вниманието на медиите беше привлечено от промените в личния му живот - преди две години Найденов се разведе, а в момента живее със съпартийката си Мая Манолова, която от седмица е зам.-председател на парламента.