Процесът срещу бившия шеф на "Топлофикация" Валентин Димитров (Вальо Топлото) за присвояване на 6 млн. лв. от дружеството се връща на втора инстанция, реши Върховният касационен съд. Той е обвинеям заедно с Лина Абланска, Мая Стоилова, Георги Рогачев и Емил Антонов. През 2009г. по това дело Димитров получи 14-годишна присъда от Софийския градски съд, а след това апелативната инстанция напълно го оправда.

Решението за връщане на делото на втора инстанция се отнася за присъдите на всички обвиняеми. То е взето от съдебен състав с председател съдия Саша Раданова и членове Фиданка Пенева и Севдалин Мавров (докладчик). С особено мнение се е подписал съдия Севдалин Мавров.

Делото продължава повече от пет години. На първа инстанция председател на съдебния състав беше Георги Колев - бивш ръководител на наказателната колегия на съда и настоящ председател на Върховния административен съд. Лина Албанска получи присъда от 12 години затвор, а Мая Стоилова - 10 години. Според обвинението Мая Стоилова е собственик на фирмата "Шибър", която е доставяла арматура и други материали за рехабилитация на топлофикационната мрежа, и е дала възможност Димитров да източи 6 млн.лв. Георги Рогачев и Емил Антонов бяха оправдани.

Три години по-късно второинстанционният съд оправда всички обвиняеми. Според мотивите на съдебния състав, с председател Мая Цонева и членове Елена Каракашева (докладчик) и Николай Джурковски, обвинението не е посочило въз основа на какви показатели определя изгодната сделка, за да изгради тезата си за неизгодност на сделките на Вальо Топлото. Апелативният съд присъди, че се касае за периодично изпълнение на договори, сключени в инкриминирания период с международна организация, по правилата, наложени от Световната банка (СБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Доставчикът е бил удобрен от тях и заради това не е било необходимо да се обявява обществено поръчка по Закона за обществените поръчки (ЗОП)

Според присъдата на ВКС от 29 май 2013г. обаче, при разплащанията със собствени средства на дружествата, подсъдимите (с изключение на Мая Стоилова) са били длъжни да работят по приетите български правила в ЗОП, а не по правила на Световната банка. Съдиите във ВКС са решили, че подсъдимата Мая Стоилова се е облагодетелствала финасово именно чрез пренебрегването на ЗОП.

ВКС определя като "наложително" връщането на делото, заради нужда от отговор на възникналите въпроси на прокуратурата в протеста пред съда, породени от присъдата на САС.

Прокуратурата посочва, че никъде във финансово-счетоводните документи и договорите, касаещи инкриминираните доставки, не се споменава, че изпълнението на тези доставки е във връзка с проекта, финансиран от ЕБВР и СБ. Обвинението посоча, че САС не е анализирал задълбочено доказателствата, събрани при разследването и от първоинстанционния съд. Освен това защитата на обвиняемите едва на втора инстанция актавно е възприела тезата за изпълнение на проект, финансиран от чужди банки.

Според прокуратурата Валентин Димитров и Мая Стоилова са оправдани, след като апелативният съд изцяло се е съобразил с експертно решение за проучване на откритата процедура. Тя е била проведена по договора със Световната банка, с кой производител е бил сключен договор за доставка на арматура по договор за рехабилитация на топлофикационната мрежа. Пренебрегнат е бил анализът на наличните доказателства, потвърждаващи, че подсъдимите са се опитвали да избягват прилагането на обществените поръчки. Според прокуратурата това е ставало като изделия са разбивани на части, докато стойността на всяко от тях падне под прага на обществените поръчки. Прикривани са били реални доставки чрез фирми, които единствено са подписвали и подпечатвали документи, изготвени от обвиняемата Мая Стоилова.

С особено мнение то е подписано от Севдалин Мавров, според когото присъдата е трябвало да бъде отменена само по отношение на Валентин Димитров, защото само негово е задължението по ЗОП да възлага осъществяване на обществени поръчки, ако не се установи, че доставките извършени по правилата на Световната банка.

Според съдия Мавров обвиняемата Лина Албанска не може да бъде подсъдима за длъжностно престъпление, защото не е била упълномощена с изрична заповед на Валентин Димитров, да организира и провежда процедурите по обществените пърчки. За подсъдимата Мая Стоилова няма доказателства да е действала като помагач, в съучастие с Димитров и Албанска.