Конституционният съд отмени още един текст от закона за конфискацията

Конституционният съд отмени още един текст от закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, според който решението на комисията по конфискация подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а обжалването на решението не спира неговото изпълнение.
Съдиите са отхвърлили искането на депутатите да бъде обявено за противоконституционна разпоредбата на закона, според която на конфискация подлежат имущество, което проверяваният е прехвърлил на съпруг, на лице, с което се намира във фактическо съжителство, на бивш съпруг, на роднини по права линия без ограничение в степените, на роднини по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително. Според депутатите членовете на семействата засегнатите от конфискацията трябва да могат ефективно да се защитят в процеса.
Решението взето на 23 май, с докладчик бившият главен прокурор Борис Велчев (той стана член на КС от квотата на президента Росен Плевнелиев), е подписано с общо четири особени мнения - по две за двата оспорени текста. Съдиите Георги Ангелов и Стефка Стоева за обявената за противоконституционна разпоредба за реда, по който се обжалват актовете на комисията, а съдиите Румен Ненков и Кети Маркова - за защитата на роднините.
"Конституционният съд намира, че разпоредбата на чл. 11, ал. 5 ЗОПДНПИ не създава допълнителни гаранции за защита на правата на гражданите поради възможността за съдебен контрол върху решенията на КОНПИ от страна на общите съдилища и поради действието на чл. 120 от Конституцията. Разбира се, самo по себе си отсъствието на допълнителни гаранции за гражданите не прави разпоредбата противоконституционна....", пишат конституционните съдии.
Според тях: "Основното противоречие с принципа на правовата държава възниква при случаите, в които прилагането на чл. 11, ал. 5 ЗОПДНПИ може да породи взаимноизключващи се решения на административните и общите съдилища. Възможността да се обжалват решения, свързани с образуването на производството по ЗОПДНПИ, и решения да се иска разкриване на банкова тайна са част от примерите, при които може да възникне конфликт при правоприлагането. На практика последните две групи решения ще могат да бъдат обжалвани пред административните съдилища след като окръжният, респективно районният съд, вече са се произнесли по тяхната законност. Подобно правно положение може да възникне и при обжалването на решенията на КОНПИ, с които се създават, променят и прекратяват трудовите правоотношения с длъжностни лица, които нямат статута на държавни служители. Възможността за съдебен контрол върху едни и същи решения на КОНПИ от различни съдилища създава реални предпоставки за противоречиви и взаимноизключващи се съдебни актове. По такъв начин оспорената разпоредба на чл. 11, ал. 5 ЗОПДНПИ поражда правна несигурност, която подравя принципа на правовата държава, очертан по съдържание от редица решения на Конституционния съд."
В решението се посочва още, че "Не съществува възможност имущество да бъде отнето от лице, което не е конституирано като ответник и не се е защитило в съдебното производство. Лицата по чл. 63, ал. 2, т. 2-5 ЗОПДНПИ имат качеството на задължителни необходими другари на проверяваното лице и трябва да бъдат служебно конституирани от съда, за да бъде осигурено правото им на защита в процеса. Същото се отнася и до третите лица, придобили с правна сделка подлежащо на отнемане имущество. Конституционният съд застава на разбирането, че не всяко правно несъвършенство може да обуслови противоконституционност на основата на противоречие с принципа на правовата държава".
В началото на януари 58 народни представители от БСП, ДПС и няколко независими внесоха искане в съда за обявяване на противоконституционни три текста от закона за конфискацията. Според депутатите, само един съд трябва да разглежда решенията на комисията за отнемане на имущество, за да защитят конституционните права на гражданите.
КС вече се произнесе по закона за конфискацията през октомври и обяви за противоконстуционни текстовете, които регламентираха, че проверката за несъответствие между имущество и доходи може да бъде извършвана 15 години назад във времето. При връщането на тези текстове в парламента депутатите съкратиха срока до 10 години назад.