Серия "Инспекторат"

Серия "Инспекторат"

Веселин Пенгезов
Веселин Пенгезов
Препубликуваме първия текст от поредицата на сайта "Съдебни репортажи" за Инспектората на Висшия съдебен съвет -"Серия "Инспекторат". Действие първо: Веселин Пенгезов писал мотиви за грабеж близо 7 години".  Вътрешните заглавия са на "Дневник".
Повечето опити за овладяване на съдебната власт прозират именно в темата  за Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), който предлага за наказание магистратите.
Помните ли как спорният председател на Комисията за борба с корупцията на предишния Висш съдебен съвет Цони Цонев беше номиниран и избран от Народното събрание за инспектор в края на 2011 г.? Той не встъпи в длъжност не заради последвалото обществено възмущение, а защото беше посъветван така в личен разговор с премиера. И не, не беше нормално Народното събрание да избира член на скандален ВСС за нов мандат в орган на съдебната власт, и то след навършена пенсионна възраст. Не беше нормално и премиерът да има решителната дума дали Цонев да се оттегли, за да се смекчи негативната реакция на Брюксел преди поредния мониторингов доклад.
Не е нормално, но тук напоследък така се случва. Случи се и Ана Караиванова, избрана за главен инспектор от средите на БСП, в мандата на правителството на ГЕРБ да изглежда като избрана от управляващите. И не само заради похода й срещу софийските съдии под мотото – "умирайте на работните си места от претоварване – това не е от компетентността на Инспектората, но ако дръзнете да възразите, само ще направите положението си по-мъчително".
И не само заради услужливото размиване на скандала с приятелката на бившия вътрешен министър Владимира Янева, която беше разглеждала дело срещу управляващите на общинската фирма "Софийски имоти", въпреки че баща й беше закупил жилище от тях, представляван лично от нея, в период и при условия съвсем близки до тези в обвинителния акт. Тогава Караиванова се усъмни, че журналистическото разследване на "Медиапул" е поръчково. Отсече, че ИВСС не е "орган на повикване" и отказа да провери само конкретния сигнал.
Вместо това Караиванова разпореди
в противоречие с правилата за дейността на инспектората и неговата практика
непланирана проверка на цялото Наказателно отделение на СГС. Този пример е емблематична проява за това колко властово угодна може да е позицията на главния инспектор. И може би повдига завесата за причините, поради които повече от половин година Караиванова продължава да стои на тази длъжност при изтекъл мандат и въпреки решението на Конституционния съд, че мандатните длъжности трябва да се освобождават веднага след изтичане на съответния срок и да стоят свободни до избирането на нов титуляр.
"Съдебни репортажи" започва поредица от материали за двойните стандарти на ИВСС, защото обществената дискусия по тези въпроси е полезна именно преди избора на нов главен инспектор. Както писа "Медиапул", Ана Караиванова се спряга за зам.-министър на правосъдието, което означава, че може би нарушението на Конституцията с нейното оставане на поста след изтичане на мандата скоро ще бъде преустановено. С няколко конкретни истории за "късогледството" на инспектората спрямо съмнения за прокурорско обслужване на управляващите, за лентяйството на няколко председатели на съдилища, за двойни стандарти при проверки по търговски дела ще покажем значимостта на проблема. Отдавна вече не се учудваме – имената на съдиите и прокурорите, които излизат, са едни и същи независимо от това кое правителство е на власт – и на тези, които са толерирани, и на тези, които се оказват политически неприемливи.
Как се решават малко дела, затова пък извънредно дълго
Извършвайки разследване за делата срещу софийските прокуратури, образувани по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на гражданите, попаднахме на един особено интересен случай. Интересен, защото показва за пореден път, че множество военни магистрати нямат работа за сметка на други, които за същата или доста по-ниска заплата работят десетки пъти повече. Интересен и заради изобличението на конкретна форма на лицемерие – тази на бившия председател на Военно-апелативния съд и настоящ административен ръководител на Софийския апелативен съд (САС) – Веселин Пенгезов.
При проверка на делата на военните прокуратури източници от Военно-апелативна прокуратура съобщиха за "Съдебни репортажи" за два фрапантни случая на бавно правосъдие – едното за продължаващото от 1998 г. наказателно производство за грабеж и изнасилване в кв. Чепинци, за което бившият министър Цветан Цветанов нападна бившата председателка на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова. Той се дезинтересира от случая, след като разбра, че тя не е отговорна за забавянето, понеже МВР е скрило информацията, че един от подсъдимите през 1998 г. е бил полицай и делото му трябва да се гледа от военните прокуратура и съд. По този случай
ИВСС не намери виновни прокурори, включително и за това, че досъдебното производство е траяло 8 години и през това време са загубени доказателства
Другият случай е по дело, което генерал Пенгезов е обявил за решаване като съдия във Военно-апелативния съд на 26 ноември 2001 г., а е написал 4-те страници мотиви на решението си след 6 години и 8 месеца – на 30 юли 2008 г. Единственият подсъдим е бивш полицай от столичното 5 РПУ А. А., обвинен за това, че през далечната 1997 г. е извършил въоръжен грабеж в особено големи размери в съучастие с неустановени по делото лица. Мъжът прекарва в ареста 8 дни, а след това мярката му за неотклонение е изменена в подписка. Според обвинителния акт, докато е бил на работа, бившият полицай през март 1997 г. откраднал златна плочка, златен пръстен, 6500 германски марки и 650 щатски долара – всички вещи на обща стойност 9 420 275 лв. (неденоминирани) от Х. Л., като няколко пъти го ударил с дръжката на пистолета и го заплашил, че ще го убие.
Прокуратурата внася обвинителен акт през април 2001 г., а Софийският военен съд оправдава А. А. няколко месеца по-късно – през октомври, като приема, че по време на разследването извършеното разпознаване е опорочено, а има и доказателства за алиби – свидетели-колеги, които твърдят, че бившият полицай не е напускал участъка по времето, в което е извършен грабежът. По жалба на пострадалия делото попада във Военно-апелативния съд. Както казахме, съдебното следствие приключва на 26 ноември 2001 г.
В обявеното след 6 години и 8 месеца решение от 4 страници Пенгезов преповтаря мотивите на първата инстанция и връща делото на прокуратурата заради съществени процесуални нарушения. Военно-апелативният съд приема, че неправилно е била назначена и изслушана съдебна автотехническа експертиза, а е трябвало да бъде извършен следствен експеримент за установяване колко време е необходимо, за да се стигне от полицейския участък до дома на пострадалия. Според НПК от 1999 г. насам съдът вече не може да връща делото на прокуратурата за събиране на нови доказателства. Това означава, че ако наистина е имало нужда от следствен експеримент, ген. Пенгезов е можел да го извърши, а не да бави делото, като незаконно го връща на прокуратурата.
На 8 февруари 2010 г. прокурор от Военно-окръжна прокуратура – София внася повторно обвинителен акт срещу А. А., този път в Софийския градски съд (СГС) (заради промяна в подсъдността на престъпленията, извършени от полицаи). Подсъдимият отново е оправдан, а решението на СГС е потвърдено и от САС на 31 януари 2011 г. Повече от 13 години след извършване на престъплението наказателното преследване срещу А. А. приключва безславно и оправдателната му присъда влиза в сила. Той предявява иск срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Нечестен стандарт
По-малко от година, след като написва мотивите по това дело, Пенгезов оглавява Софийския апелативен съд въпреки протестите на съдиите в него. Веднага след избора му през май 2009 г. Мирослава Тодорова и Калин Калпакчиев дават интервю пред вестник "Капитал"
в което Тодорова казва: "Третият кандидат (Пенгезов – б. а.) винаги е работил само в сферата на военното правосъдие и е администрирал значително по-малко дела, съдии и съдебни служители от другите двама. И никога не е работил в съд, в който се разглеждат граждански и търговски дела. Наред с това първите двама се ползват с професионален авторитет в съдилищата от съдебния район на САС, който обхваща цяла Западна България, и са с безупречна репутация. Третият е познат сред колегите от САС и съдилищата от съдебния му район най-вече с това, че е имал дисциплинарно производство за корупция, прекратено по давност, а сред колегите от САС и с това, че ходатайства по дела.
Избран е третият кандидат.
Мислите ли, че това е предсказуем избор, подчинен на ясни и обществено приемливи правила?"
Година по-късно Тодорова, като председател на ССБ, подписва писмо до ВСС, с което се настоява за проверка на случаите с малоимотните роднини на магистрати в Приморско. Проверката води до временно отстраняване на Пенгезов от председателския пост. По-късно Пенгезов подава сигнала срещу бившия председател на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова за забавени дела и я нарича пред вестник "24 часа" "мързелива жена".
За мързела в числа
Според официалната статистика в годината, в която Пенгезов решава делото за въоръжения грабеж срещу бившия полицай А. А., всичките 9 съдии във Военно-апелативния съд са приключили общо 274 дела, т.е. месечната им натовареност е била 2,85 за 2008 г. В жалбата си до ВСС, публикувана в сайта "Правен свят", Тодорова казва, че за периода 2010 г. – 30.06.2011 г., проверяван от ИВСС, за 376 работни дни, е провела общо 218 заседания, като само разгледаните от нея второинстанционни дела за проверка на актове на Софийския районен съд са 230, а написаните съдебни актове са над 1000 страници. ВСС не оспорва тези факти.
Пак от официалната статистика се вижда, че Тодорова е получила най-много дела през 2011 г. (повече от 300) и е приключила 290. От официалната статистика на САС пък се вижда, че за същата 2011 г.: 
Веселин Пенгезов е получил за разглеждане 5 второинстанционни дела за проверка на присъди на окръжните съдилища в района, 1 второинстанционно наказателно административно производство и 11 второинстанционни дела за мерки за неотклонение
Потърсихме председателя на САС за коментар във връзка със забавените близо 7 г. мотиви, довели и до още двегодишно незаконосъобразно престояване на делото в прокуратурата. Не получихме отговор.