Йордан Цонев "проглеждал" през богословието, мъчи се да е повече християнин
Леко подсмърчане. Ръцете потреперват. Звучат благодарности. Зала в очакване да ръкопляска.
Минути делят депутата от ДПС и председател на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев от това да бъде доктор по библейско богословие.
На първия ред в аулата на Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е неговият духовен баща и наставник. Току научното жури в състав (Ивайло Найденов, проф. Любомир Христов, Стоян Чиликов, Емил Трайчев, Мариан Стоидимов) е оповестило своето положително решение Цонев да стане доктор.
Пред зала пълна с близо 20 души, депутатът от ДПС защити дисертация от 355 страници на тема "Човек и общество в старозаветното Откровение (социоантропологични принципи в сотериологичния им контекст и значение)". Написването му отнело четири години, а заради търсенето на отговора на въпроса:
"Защо човеците сме такива... защо сме лоши"
е лишил себе си и семейството си от свободно време.
"Защото християнската ми съвест се бунтуваше срещу това, което правим, правя и правят всички. Дори и тези, които по един или друг проблем се явяват морални ментори на обществото. Зад техните постъпки винаги съм виждал, това, което съм виждал зад постъпките на тези, които те укоряват. Слагам и себе си в това число. Като говоря оттук нататък да знаете, че говоря най-вече и за себе си, защото съм участвал в тези събития и съм изпитвал чувството на вина и на дълг", заяви Цонев, след като представи труда си и получи въпроси от публиката.
Един от тях беше на доц. Дилян Николчев от СУ, който го попита вижда ли връзка и каква между темата на защитената дисертация и случващото се у нас.
"Една от причините да започна да уча богословие, освен моята силна вяра,освен желанието ми да науча повече за словието божие, е и моята битност на експерт, политик, икономист и обществен деятел. В тази си битност аз съм се сблъскал през години с много въпроси, на които нямах отговор и го търсих. Защо човеците сме такива? Защо сме лоши? Защо вземаме грешни решения, които ни навреждат един на друг, защо обществото се движи в такива тежки, циклични кризи?" започна Цонев.
Прозрението до което депутатът от ДПС е достигнал, след като дълго време си е задавал тези въпроси, е
"че всички тези неща се случват заради отклонението от божията воля на отделния човек и на обществото".
По думите му кризите се случват, когато "това отклонение стане по-голямо, по-явно и по-очевидно". А човечеството тръгвало във възход, "когато започне да се приближава до богоустановените начала към принципите, закона и морала и на всичко, което ни е учил Спасителя", заяви още Цонев.
"Това, което се случва днес не е нищо повече от това, което се е случвало през всичките тези векове, които човечеството е изпадало в много тежка криза".
"Моята оценка за днешните събития е тази – че те са резултат от 50 годишният атеизъм, който беше насаден в нашия народ, от липсата на вяра, на какъвто и да е фундамент – морален, истински, страх от Бога, зачитане на всичко онова, което нашите предци са вярвали", смята още Цонев.
По думите му се намираме в апогея на тези събития - "не достига вярата, не можем да се опрем на принципите на взаимната любов, на уважение, на зачитане един друг".
"Да правиш на другите това, което искаш на теб да ти правят. Да, българските политици не правят това и всички останали не го правят. Не може такива тежки и морални кризи да бъдат предизвикани само от една прослойка, няма как. Никога не е било в цялата човешка история", каза още Цонев.
Той уточни, че научната му работа е претърпяла три редакции, защото искал да работи върху това, какви са принципите, с които е създаден човека и какво е заложено в него и какво е изкривило неговата същност.
Цонев обяви, че "да даде Господ сили" през лятото ще се опита да завърши студия върху книга на мюхенския епископ Рейнхард Маркс за капитала. "Искам да покажа защо светът е в криза, която няма нищо общо с икономиката, а с липсата на морал"
Цонев, известен с прозвището си Данчо Ментата уточни, че счита себе си за част от проблема и всички ще са част от проблема, ако не се обърнат към Бог. "Ако не започнем да гледаме с милосърдие и любов към ближния и с това, което му причиняваме няма как да решим никакъв проблем".
"Нито избори, нито кодекси изборни, нито десници, левици, центрици, никой няма да реши проблема ни, ако не станем човеци",
заяви още Цонев, който се мъчел да бъде повече християнин.
След като отговори на въпроси от публиката (по религиозни теми), Цонев благодари (беше обявил че ще направи това преди да приключи). Докато изреждаше имена, той се развълнува и просълзи. Последваха ръкопляскания.
Цонев започва кариерата си като крупие през 1990 г., а година по-късно е общински съветник от СДС в Бургас, е бил и депутат от листата на партията в 38-то Народно събрание. Изключен е през 2000 г.. Впоследствие е депутат от ДПС и заместник-председател на партията и досега.
Той се изненада на присъствието на журналисти и попита защо не е отразено колко редовно е ходил на лекции.
"Човеците могат да принизят гордостта си, като се смирят и като работят в полза на обществото", заяви Цонев преди защитата. По думите му целта е "лична", защото "изживяването, връзката с Бога е лична, а земни цели през вярата няма".
"Един опит за социоантропологичен анализ в сотериологичен смисъл.т е. в спасистелен" - обобщи съдържанието на труда си Цонев.
"Грехът е условно явление"...или кратко за дисертацията
"Постановките с безусловна категоричност разкриват, че светата Библия като неизчерпаема съкровищница от боговдъхновени идеи и принципи, винаги има да каже нещо ново за всеки човек от всяка епоха и от различна социокултурна среда, особено в условията на дефицит на идеали и духовна криза", пише Цонев.
В труда си той описва грехът като "условно явление, с реален и конкретен произход"...или "по конкретно заедно с развитието на отделните социоантропологични реалности се разгръща библейската сотериологична проекция за цялостна обнова на човека". Освен това от реферата към дисертацията разбираме, че "човек разгръща заложби, дарби, творчески възможности и сили именно в условията на общността, в общението с човеците, с които живее, изпитва радости и скръб" и че "по отделно Павел и Петър не образуват общество".
От журито, което оценява работа на Цонев отправиха критични бележки, които трябва да бъдат коригирани, ако трудът бъде публикуван. Според Стоян Чиликов в труда има "много сериозни философски и богословски грешки", а някои цитирани текстове не винаги се превеждат в смисъла, който авторите са влагали в тях.
Богослови, пожелали анонимност, запознати с реферата на дисертацията на Цонев, коментираха, че трудът не допринася с ново знание и засегнатите в него проблеми са по-скоро известни на всеки, който се занимавал със сходна тема.