Три вида избирателни системи - пропорционална с преференции, германска смесена и изцяло мажоритарна - представиха експерти и политици по време на откритото заседание на парламентарната Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения. Както при предишното обсъждане, над 100 представители на граждански организации присъстваха на тричасовата дискусия в пленарната зала на парламента.

Според председателя на комисията и зам.-председател на парламента Мая Манолова (БСП) гражданите искали засилване на мажоритарния елемент в избирателната система, затова и обсъжданията вървели в тази посока.

Три основни цели на промените в изборното законодателство очерта Борислав Цеков от Института за модерна политика. Според него това са съсредоточаване на повече власт в ръцете на избирателите, отваряне на изборния процес към гражданските организации и гарантиране на равнопоставеност на участниците в изборите и намаляване на ролята на парите в политиката.

Цеков подчерта, че няма да има съществена промяна на политическите правила, ако измененията в избирателната система не бъдат съчетани с реформа в правилата за медийно участие на кандидатите, премахване на партийните субсидии и изравняване на правата на парламентарните и извънпарламентарните партии, както и въвеждане на механизъм за предсрочно отзоваване на депутати и общински съветници.

Той настоя за въвеждане на пропорционална система със задължителна преференция, в която избирателят е длъжен да посочи конкретен кандидат в рамките на партийната листа. Самите листи обаче не се подреждат в бюлетината от партиите - имената на кандидатите са изписани по азбучен ред или произволно. Според Цеков така се намалявала възможността да се монополизира системата от две-три големи партии, като същевременно се запазвали предимствата на пропорционалното представителство.

Той предложи и въвеждането на "граждански листи", издигнати от инициативни комитети. Тези листи трябвало да бъдат равнопоставени на партийните и коалиционните.

Проф. Емилия Друмева и проф. Михаил Константинов представиха германската избирателна система, при която избирателят гласува два пъти - веднъж за пропорционална листа и веднъж за мажоритарен кандидат, който печели място с относително мнозинство. Спечелилите мажоритарно избрани кандидати директно отиват в парламента, като биват интегрирани в общия брой на пропорционалното разпределение, т.е. заемат предните места в пропорционалните листи, обясни Друмева. Така се запазва точна пропорция между подадените гласове и мандатите, но се запазва и силният мажоритарен елемент, посочи тя.

Проф. Михаил Константинов подчерта, че пропорционалната система предпазва парламента от изкривявания, тъй като запазва съотношението между обществената подкрепа за партиите и местата им в парламента. "От друга страна, пропорционалните системи създават партийни елити, откъснати от хората", допълни той. По думите му независимите кандидати в България не достигат до парламента не заради законови ограничения, а просто защото не събират достатъчно гласове.

Журналистът Валери Найденов заяви, че всички най-развити демокрации в света използват чиста мажоритарна система, и даде за пример САЩ, Великобритания и Франция. "Никъде, където има мажоритарен вот, хората не искат главата на парламента или на правителството, да не говорим, че в България това става веднага след качването им на власт", посочи той.

Според Найденов пропорционалният вот позволявал държавата лесно да бъде "узурпирана", тъй като парламентът бил подложен на непрекъснати атаки. "Благодарение на нашата система цялата власт виси на един пирон, забит тук, на жълтите павета, и битката е кой да окупира района, за да дръпне пирона", каза Найденов и допълни, че при изцяло мажоритарна система властта е стъпила на толкова широки корени във всеки район, че няма смисъл да "клатиш пирона".

Твърди се, че мажоритарната система ще вкара в парламента мафиоти и бандити. Извинявайте, но това е все едно крадецът да вика "Дръжте крадеца", допълни Найденов.

Политологът Димитър Димитров подчерта, че чистата мажоритарна система съществува само в страни, които стъпват върху британското правно и културно наследство. Той сравни мажоритарния вот с волейболен мач, в който един отбор може да отбележи повече точки и накрая да загуби срещата по геймове. "Какъв по-силен мажоритарен елемент от това сами да посочвате конкретен кандидат в партийната листа?", попита Димитров.

Представители на граждански организации също излязоха с предложения, сред които възможността избирателите да могат да променят съотношението на пропорционалните и мажоритарните кандидати, а партиите да могат да се финансират с дарения чрез SMS-и.