Експерти предлагат държавата да плаща на медиите за отразяването на предизборните кампании
Държавен фонд, в който при ясни правила се събират и разпределят средства и с тях се финансират партиите за медийни участия в предизборните кампании, предложи Лилия Райчева от Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет на днешното заседание на парламентарната комисия, която трябва да изготви проект за нов изборен кодекс в рамките на три месеца.
Това е едно от възможните решения, с които да се гарантира равнопоставеност в отразяването на предизборните кампании, каза след края на заседанието председателят на комисията Мая Манолова (БСП) пред журналисти. Тя допълни, че идеята е обсъждана преди време и в БСП, но без да се навлиза в детайли.
| Омбудсманът Констатин Пенчев спира участието си в обсъжданията на временната комисия за изработване на нов изборен кодекс. Всички разбраха, че народните представители имат намерение да направят не бърза поправки, а нов Изборен кодекс и едва ли не да се преосмисли изцяло избирателната система, коментира той във вторник в Шумен. Според него това е сериозна законодателна задача, която би била полезна в едно нормално време, но в случая не е удачна. "За мен повече този дебат не стои, въпросът е, че всеки трябва да поеме своята отговорност", каза още Пенчев. И добави, че хората искат по-бързо по-справедливи правила и парламентът трябва да отговори на тези искания, а тези правила може да се приложат след 2 месеца, след година или в края на края на мандата. |
Друго предложение на граждански организации е държавата да откупува пакети от частните медии, включващи участие в различни предавания, и да ги предоставя на партиите, регистрирани за участие в изборите.
Медийното отразяване на кампаниите беше темата на поредното заседание на парламенатарната комисия. Гости в дискусията бяха експерти и представители на граждански сдружения, на медийни съюзи, частни и държавни медии. Конкретни текстове за новия кодекс не бяха обсъждани.
Манолова обобщи предложенията на граждански организации в няколко големи групи. Основните искания са за равнопоставеност в медиите на партии, коалиции и инициативни комитети в рамките на кампанията, безплатно ефирно време за всички, ясна дефиниция на понятието "политическа реклама" и прецизиране на понятието за агитация, както и забрана за разгласяването на социологически проучвания за определен период от време преди изборния ден.
Други предложения са да отпадне денят за размисъл, а извършването на агитация в изборния ден да се квалифицира като тежко престъпление. Обсъдени бяха и препоръки на ограничените мисии на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) след президентските и местните избори през 2011 г. и парламентарните през май 2013 г., в които се предлага изборният кодекс да включва безплатно ефирно време в обществените радио и телевизия за участниците в изборите и по-детайлна регулация на медийното отразяване.
"БНТ не се притеснява от въвеждането на безплатни формати. Огромна част от нашите предавания в последната кампания предоставяха такава възможност", заяви водещият на предаването "Панорама" по националната телевизия Бойко Василев. По думите му проблемът е в гарантирането на равнопоставеност, тъй като при 50-60 партии, регистрирани за участие в изборите, е физически невъзможно да се осигури ефирно време за всички.
Василев каза още, че трябва ясно разграничаване на политическата реклама от медийното отразяване, като за целта е нужна точна дефиниция на понятието "политическа реклама".
"Няма панацея за това как да се регулира политическата реклама", посочи Гриша Камбуров от Българския медиен съюз. Той допълни, че в радиото и телевизията наличието на ефирно време дава възможност равнопоставеността да бъде измерена обективно, докато в печатните и най-вече в интернет медиите това става много по-трудно. Освен това радиото и телевизията се регулират със съответния закон, както и от СЕМ (Съвета за електронни медии), докато при печатните издания подобен орган няма.
Антоанета Лозенска от СЕМ посочи като проблем контрола върху спазването на текстовете от изборния кодекс, които задължават медиите да публикуват договорите си с политическите партии. Според нея при кампанията за парламентарните избори тези разпоредби са спазени само частично, тъй като голяма част от медиите са публикували договорите си в средата или края на кампанията или във вид, в който на практика не могат да бъдат прочетени. Често и от самите договори не ставало ясно каква част от съдържанието в съответната медия е платено от партии и каква – не.
Изпълнителният директор на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО) Мехти Меликов допълни, че по-смислено би било да се публикува само определена част от договорите, която да включва някои задължителни показатели в табличен вид. "Така ще се постигне пълен обхват, пълна сравнимост на начините, времето и формите на отразяване на политическите субекти. Това би позволило и нейното обобщаване за ползване например от Сметната палата", каза той.
Меликов добави, че в момента задължението към медиите да публикуват договорите си с политически субекти в рамките на кампаниите на практика заобикаля медийните посредници – ПР-агенциите.