Митрополит Кирил е загинал при удавяне според първата експертиза
Непосредствената причина за смъртта на Варненският и Великопреславски митрополит Кирил е удавяне. Това сочи заключението на съдебномедицинската експертиза. Кирил беше намерен мъртъв на плажа в местността Траката край Варна на 9 юли.
При аутопсията са установени атеросклеротични промени на сърдечните (венечните) съдове, а при микроскопското изследване се доказват данни за остра исхемия на миокарда (сърдечния мускул). Тези промени могат да бъдат причина за настъпилия инцидент - удавянето.
Експертизата е изготвена от трима патоанатоми от Клиниката по съдебна медицина при МБАЛ "Св. Марина" – Варна. Заключението на експертите е изготвено след извършени външен и вътрешен оглед, аутопсия върху трупа, направени изследвания и консултация на хистологичните препарати.
Експертите са установили раничка на главата. Според тях раничката е получена от твърди тъпи предмети, но е съвсем повърхностна и няма отношение към причината на смъртта. По трупа не са намерени други травматични увреждания и няма данни за насилствена смърт. Експертизата е заключила, че в момента на смъртта митрополит Кирил не е бил алкохолно повлиян.
Предстои да бъдат изготвени назначените съдебнохимическа експертиза и съдебномедицинска експертиза, съобщава прокуратурата. Те ще бъдат изготвени по писмени данни от резултатите от оповестената днес експертиза, от медицинската документация за предишни заболявания и събраните материали по делото. Досъдебното производство за смъртта на Кирил се води от районната прокуратура във Варна.
В средата на месец юли, членът на Епархийското настоятелство в града Юлиян Гендов казва за "Дневник", че е съмнително съвпадението на обстоятелствата около смъртта на митрополит Кирил.
Според Гендов митрополит Кирил е плувал всяка сутрин през лятото и е познавал мястото. "Беше изключително предпазлив, да не бъде забелязан от някого. Тази година отиде да плува един-единствен път и не се върна, това е много странно", казва той.
По думите на Гендов, митрополит Кирил е бил внимателен във водата. Не е влизал надълбоко във водата, бил е в добро и балансирано здравословно състояние, а на мястото, където се е удавил няма нито течение, нито условия за хипотермия.
На следващия ден след смъртта на Кирил Светият синод избра за нов наместник на Варненската и Великопреславска епархия митрополит Калиник. Тогава председателят на катедралния храм "Александър Невски" епископ Тихон каза, че слуховете за насилствена смърт на Варненския митрополит са абсолютна измислица, а Кирил е починал от удавяне и по-точно от хипотермия – гмурнал се на дълбочина със силно студено течение.
Ден след избора на новия Варненски и Великопреславски витрополит Кирил беше погребан. В началото на 2012 г. беше оповестено агентурното досие на владиката, което доказа принадлежността му към репресивния апарат на комунистическата държава до 1989 г.
Варненският и Великопреславски митрополит Кирил с рождено име Богомил Петров Ковачев е роден на 08.06.1954 г. в с. Царев брод, Шуменско, гласи официалната му биография според сайта на Варненската митрополия. Пето дете на родителите си Петър и Иванка, която след кончината на съпруга си приема монашество с името Ирина, той израства и учи в първопрестолна Плиска и през 1968 г. постъпва в Софийската духовна семинария. След завършването й през 1974 г. е изпратен на послушание в Рилската св. обител, след което отбива редовната си военна служба и е изпратен да следва в Богословския факултет на Атинския университет. Монашество приема на 21.07.1972 г., като духовен старец му става Браницкият епископ Герасим, ректор на Софийската духовна семинария; за иеродякон е ръкоположен на 17.12.1972 г., а за йеромонах - на 14.11.1976 г. от духовния си старец.
В края на 1980 г. е назначен за протосингел на Сливенската св. митрополия и възведен в сан архимандрит. През 1981 г. се дипломира в Софийската духовна академия и е изпратен на специализация в Московската духовна академия. Защитава дисертация на тема "Участието на руската църква в национално-освободителното движение на българския народ през ХІХ в.", заради което получава научната степен "кандидат на богословието", което днес се равнява на "доктор на богословието". До 01.09.1986 г. е представител на Българската патриаршия при Московската и Всерусийската Патриаршия, след което е назначен за игумен на Троянската св. обител.
От декември 1987 г. е назначен за главен секретар на Св. синод и на 26 юни 1988 г. е хиротонисан за Стобийски епископ. За Варненски и Преславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г. От 1992 г. е член на Намаления състав на Св. синод, а в периода 1994 - 2001 г. е представител на Върховния църковен съвет. Наместник на овдовелия Доростолски и Червенски митрополитски престол от 20.12.1993 г. до 03.04.1994 г. и на овдовелия Неврокопски митрополитски престол от 22.12.1993 г. до 24.04.1994 г.
Митрополит Кирил беше сред кандидатите за патриаршеския пост след смъртта на Максим, до избирането на патриарх той заемаше поста наместник-председател на Българската православна църква.