ДПС не вижда проблем с "фантомите" в избирателните списъци
Темата за "фантомите" в избирателните списъци стана повод депутатите от ДПС за първи път да възразят открито срещу някои от предложенията за новия изборен кодекс, чийто първи проект трябва да е готов през септември. На заседание на временната парламентарна комисия, която трябва да изготви проект за закона, бяха обсъдени правилата при съставянето на списъците и двете основни предложения на граждански организации за изчистването им – въвеждането на активна регистрация и създаването на регистър на избирателите.
"Доколкото разбирам, проблем с избирателните списъци няма", заяви зам.-председателят на парламентарната група на ДПС Христо Бисеров, след като директорът на главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) Иван Гетов подчерта, че списъците са изработени при стриктно следване на законовите изисквания.
"Има ли там имена, зад които не стоят живи хора? Няма. Ива ли хора, които не са родени? Няма. Списъците са изрядни, те са законни", заключи Бисеров и настоя вместо върху правилата за съставянето им, комисията да работи върху проблемите при прилагането им.
Четин Казак от ДПС заяви, че имало два проблема, които трябва да се решат, за да спрат спекулациите, че имало "мъртви души".
"Основанията да се твърди, че списъците са прекалено раздути, се ограничават единствено в това, че понякога ГРАО не получава навременна информация за това, че когато е настъпила смърт в чужбина, никой не уведомява държавата за това. Това е единият проблем", каза Казак. Вторият бил, че няма записи за това кой влиза и кой излиза от страната, но такива записи били забранени с европейска директива. Според Казак това, че имало "злоупотреби тук и там", не е проблем на самите избирателни списъци.
Депутатът от ДПС и бивш секретар на ЦИК Мустафа Карадайъ посочи, че при парламентарните избори е имало едва 105 записа на двойно гласували, което показвало, че няма проблем. Следователно въвеждането на активна регистрация или съставянето на регистри на базата на списъци от предходни избори били "продукт на предварително залагане в закона на възможности за недобросъвестност и за избирателите, и за изборната администрация, в частност секционните комисии".
Депутатите от ДПС бяха единствените на заседанието, според които с избирателните списъци всичко е наред. "Основният проблем е, че те се различават коренно от списъка на хората, които се намират в страната. Всички "мъртви души", "фантоми" и т.н. всъщност са нашите съграждани зад граница, които по една или друга причина не упражняват своето право на глас", обясни в началото на заседанието директорът на ГРАО. По думите му и двата метода, около които са се обединили експерти и организации, са световно познати и който и да бъде избран, дирекцията ще се съобрази. Проблемът бил единствено в техническото изпълнение.
"Наличието на мъртви души в тях и несъответствието на броя на избирателите и населението е очевидно и дразнещо, каза председателят на комисията Мая Манолова и зам.-председател на парламента (БСП). Според нея раздутите списъци действително създавали съмнения за манипулации, но темата била една от най-сложните за решаването ѝ, въпреки че имало ясна воля в тази посока.
Политологът Димитър Димитров за пореден път представи идеята за създаване на електронен регистър на избирателите по настоящ адрес, който да може активно да се допълва. В страните, в които има такъв, некоректността на записите е под 1%, посочи той и добави, че цената зависи от различни фактори, но в някои държави тя е била 1-2 млн. евро. "У нас, ако беше възможно с промени в законите и наредбите да се постигнат по-коректни списъци, отдавна щяхме да сме ги постигнали", заяви Димитров.
Манолова отвърна, че често блестящи идеи остават нереализирани, защото нямало кой да ги опише, и предложи създаването на работна група, която да се заеме със задачата. В състава на групата влязоха Димитър Димитров, директорът на ГРАО Иван Гетов, депутатите от БСП Мариана Тотева и от ДПС Мустафа Карадайъ, дългогодишният изборен наблюдател Стоил Стоилов и председателят на партията "Другата България" Божидар Томалевски, който настоя да бъде включен, тъй като имал много конкретни предложения, а темата засягала българите в чужбина.
На следващото заседание комисията ще приключи обсъжданията, обясни Мая Манолова. През август ще бъдат написани конкретни законови текстове, които ще се гласуват през септември, така че проектът за нов изборен закон да бъде готов в рамките на тримесечния срок на временната комисия.