Около 40 на сто от българите най-общо симпатизират на протестите срещу кабинета "Орешарски", други 40 - не, а двайсетина се колебаят. Около 40% смятат, че правителството трябва да подаде оставка, 38 са на противоположното мнение. Точно 40% намират за нужно протестите да продължат, 41 на сто са на обратното мнение.

По актуалните въпроси от типа "за или против" обществото, изглежда, е заело прословутата схема 4-4-2, обявяват социолозите от "Галъп" в доклада по политическия и икономическия индекс за август. Проучването е изготвено между 1 и 8 август, а представителната извадка включва 1013 пълнолетни българи, интервюирани пряко по домовете.

Според изследването няма съществени разлики между нагласите през юли и август, което е и очаквано. И през този месец се потвърждава видимата поляризация в мненията между привържениците на ГЕРБ и на БСП, както и между тези в по-малките и в по-големите населени места. Симптоматични са разликите по възраст, образование, доход и т.н., които се откриваха и през месец юли, пишат социолозите.

На въпрос кога трябва да има нови парламентарни избори 19% посочват май 2014 г., когато е гласуването за евродепутати, 17 на сто отговарят "до 6 месеца", а 15% искат незабавни избори. Според 5% от интервюираните предсрочен вот трябва да има до 1 година, а 23% смятат, че парламентът трябва да изкара пълния си 4-годишен мандат.

Ако изборите са днес, за ГЕРБ биха гласували 17.5 на сто от българите, за БСП - 21.7%, а трета и последна партия в парламента би била ДПС с 6% от гласовете. Следват "Движение България на гражданите" с 2.6 на сто, НФСБ с 2.5% и "Атака" с 2.4%.

Ако партиите от Реформаторския блок се явят заедно на избори, 7% от запитаните заявяват, че биха гласували за тях. От "Галъп" обаче уточняват, че изследването не включва присъединяването на СДС и БЗНС към блока.

Ганев обясни, че и през миналия, и през сегашния метод данните показват потенциал за преливане на гласове от ГЕРБ към реформаторското обединение.

С най-високо довери сред публичните фигури се ползва еврокомисарят Кристалина Георгиева, следвана от кмета на София Йорданка Фандъкова и президента Росен Плевнелиев.

Известен спад в доверието се отчита към президентската институция, пишат социолозите и отбелязват, че всяко включване на президент в политическия дебат в последните години е водело до загуба на подкрепа. Според 45% от анкетираните държавният глава Росен Плевнелиев не е действал безпристрастно през последния месец, а малко под една трета са на обратното мнение.

Политологът Първан Симеонов посочи, че по подобен начин намесата на президента Георги Първанов (2001 - 2011) в политическия дебат, откритото му противопоставяне на управляващите от ГЕРБ и заявката му за политически проект с обявяването на движението АБВ през 2010 г. е довела до загуба на доверие.

Рекордно нисък е рейтингът на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, одобряван от едва 20 на сто от интервюираните. Зам.-председателят на партията и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов пък среща одобрението на 8% от българите.

Първан Симеонов обясни данните със скандалите в партията и опозиционната роля, нетипична за ГЕРБ, и добави, че очевидно партията се намира в период на вътрешни преобразувания. Самите привърженици на ГЕРБ по думите му били разделени за ролята на Цветанов във формацията. "Всичко това показва, че хората вече гледат на тях като на партийни политици", каза Симеонов.

Отвъд политиците и рейтингите хората продължават да виждат основните проблеми на страната в бедността, безработицата и корупцията. Малко по-назад остават липсата на правов ред, олигарсите, престъпността и здравеопазването, посочват от "Галъп".