Да има ли отново единни критерии за получаване на научни степени и заемане на академични длъжности е спор, който набира сила в научните среди. Срещат се две мнения: добре е да се въведат общи изисквания, защото само който не е пожелал, той не е станал професор; и по-добре по-лесна защита на научен труд, но да се запази автономията на университетите. 

Минаха три години от закриването на Висшата атестационна комисия /ВАК/, която отговаряше за присъждането на научни степени и беше останала от времената на социалистическия режим. Това стана през 2010 г. с новия Закон за развитие на академичния състав. Тогавашният министър на образованието Сергей Игнатов смяташе, че в университетите ще се възцари неспокоен и състезателен дух. Тогава той увери, че бум на професори няма да има, защото новата процедура е много трудна.

Сегашният министър Анелия Клисарова обаче се обяви за въвеждането на общи критерии за хабилитиране. Предстои да бъдат въведени национални стандарти по професионални направления, които да се покриват от бъдещите доценти и професори, обяви министърът неотдавна.

По думите й професорите и доцентите са се увеличили близо 10 пъти. Заедно със Съвета на ректорите вече се разработват национални стандарти за присъждане на научни степени. Те ще бъдат съобразени със специфичните изисквания на различните направления и по този начин министерството ще може да следи професорските и доцентските звания да не се раздават безогледно, каза министърът.

Колко са хабилитираните в България професори, доценти, асистенти може да се разбере след справка във всеки от 53-те университета у нас. Министерството на образованието не можа да даде на "Дневник" обобщени данни. Националният статистически институт регистрира броя на преподавателите през годините. Впечатление прави, че до съществуването на ВАК  - 2010 г., професорите са около 2300. След закриването на комисията само за две учебни години те са се увеличили с 600. Броят на доцентите се движи в рамките на 7000 - 7100. С повече от 800 са се увеличили асистентите - от близо 9200 през 2010 на 10 045 през 2012 г.

За единни макар и минимални критерии е и председателят на Съвета на ректорите в България и ректор на Медицинския университет в София проф. д-р Ваньо Митев. Според него липсата на минимални задължителни критерии за нов доцент и професор и за доктор и доктор на науките позволява на места да бъдат хабилитирани "на килограм". Той е убеден, че ако има единни критерии, те няма да застрашат автономността на висшите училища.

Очаква се Съветът на ректорите, който не е на единно мнение, да подготви предложения за Закона за академичния състав. В момента ректорите са разделени на две по въпроса за въвеждането на единните стандарти.

Основният проблем е, че процедурата е твърде лека, коментира ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев, на когото Съветът на ректорите е възложил изработването на предложения за промени в Закона за развитието на академичния състав. Според него законът е бил прокаран въпреки протестите на академичната общност и без никакво съобразяване с мнението на най-сериозните научни институции в страната - Софийския университет, Медицинския университет, Техническия университет.

Трябва да има някакъв контролен орган, смята Илчев. Сега всяко висше училище може да произвежда професори и доценти. За хабилитирането им отговарят 5-членни комисии.

Съветът на ректорите е предлагал да има контролен орган или да се направи национален пул на хабилитираните преподаватели и от тях чрез жребий да се теглят предложенията за членовете на жури. Върху малките журита от петима души лесно можело да бъде оказван натиск.

По думите на проф. Илчев е "логическо недомислие" научният ръководител на дисертацията да е член и на журито - научният ти ръководител по презумпция ще гласува за теб. Много по-разумни били старите научни съвети, състояли се от повече хора – 25-30 души, специалисти по широката проблематика. Според него лесното произвеждане на професори и доценти, позволено от закона, е в интерес на висши училища, които при други обстоятелства не биха могли да покрият критериите на Националната агенция за оценка и акредитация.

Въвеждането на единни критерии не застрашава самостоятелността на университетите, смята Иван Илчев. "Автономията е автономия на мисленето, но когато държавата и обществото дават от данъците си, за да бъдат финансирани университетите, съвсем логично е върху изразходването на тези средства да има някакъв контрол", подчертава ректорът на Софийския университет.

От Българската академия на науките казват, че академичните длъжности и научните степени в момента се присъждат по-лесно. "...но в никакъв случай не бихме желали връщането на Висшата атестационна комисия", заявяват от академията в официалната си позиция. Според академията законът трябва да се подобри, така че да се избегнат възможни злоупотреби с минималните изисквания, залегнали в правилника към него.

Предложенията на БАН са за единни стандарти и по-високи изисквания, защото заради занижените броят на произведените професори, доценти и доктори "расте лавинообразно, без да има необходимата подплата от значими и разпознаваеми от международната научна общност научни резултати".

Има общо усещане за масовост и лесно и безконтролно израстване, коментира професорът в Софийския университет Нели Огнянова, но нейното лично мнение е, че в момента системата не е лоша, научната експертиза на членовете на журитата е по-адекватна. Тя напомня, че старата система е била критикувана заради бавния и непрозрачен процес.

Новата система на научните журита принципно е за предпочитане. Но има рискове, свързани с прилагането, смята Огнянова. Според нея рискът при децентрализираното формиране на журитата е членовете да се подбират така, че положителният изход да се гарантира. Когато журитата се подбират принципно, както трябва да бъде, решенията са качествени.