Двама от наследниците на откривателите на Панагюрското съкровище са завели десетки дела срещу държавата, съобщи Би Ти Ви. Те са подали жалби в прокуратурата и в Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) заради съмнения, че златото е подменено и в музеите се показва негово копие. Стефка Ангелова и Павел Цветанков оспорват собствеността на държавата над съкровището, не са доволни и от съхранението му.

След като през април Върховният административен съд не разгледа жалбата, оспорила собствеността на държавата върху Панагюрското златно съкровище, наследниците се заканват да се отнесат до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Ще продължат и други съдебна дела у нас.

Златото е открито през 1949 г. от трима братя - Павел, Михаил и Петко Дейкови, които са били тухлари и каменари по професия. Докато копаят глина край керемедчийницата, където работят, откриват златото. Предават го на музея в Пловдив и получават по 300 000 лева на човек. Според Цветанков тази сума е около 10 средни заплати по това време и е крайно недостатъчна.

Тъй като предците им не били обезщетени достатъчно, Павел и сестра му Стефка настояват съда да върне собствеността им върху Панагюрското съкровище. След това, ако държавата си го искала, да го плати. "Според законите по това време каквото откриеш на твоя земя е твое", смята Цветанков.

Според експертите обаче това не е точно така. Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров потвърди, че законът е сочил това, но през 1949 г. земята, където е открито съкровището, е собственост на керемедчийницата, а не братя Дейкови. Бившият зам.-министър на културата Тодор Чобанов, който в момента е със същия ресор зам.-кмет на София, посочи, че дадената награда на тримата братя е голямо за времето си и на практика от този момент държавата е собственик на съкровището.

Наследниците са завели дела и за съхранението на златото, защото те се съмняват, че то е подменено и в момента в музеите се показват копие. Цветанков посочи, че съдовете никога не са били маркирани и липсвали отчетни обозначения. "Несъразмерно се променят размерите на съдовете при различните измервания през годините", заяви той.

Според проверката на телевизията в инвентарната книга на музея в Пловдив, където през 1949 г. за първи път е заведено съкровището, теглото е едно, а при по-късни измервания през 1982-1983 г. друго. Имало и отклонения в размера на 6-7 съда. "Най-вероятно теглилките не са били същите тогава", заяви Божидар Димитров и посочи, че може музейният работник да е изтичал до отсрещната бакалия и оттам да е взел везна.

Според Цветанков никога не е проверявана автентичността на златото. Божидар Димитров отвърна, че през 1993 г. е направена публична проверка в Националния музей. През 1996 г. съкровището е изпратено в Института по криминалистика за издаване на паспорт. Експертът Георги Мечинов от института посочи, че съкровището е пристигнало, направена му е снимка със специален микроскоп. По думите му обаче то никога не се е връщало там, за да бъде сравнявано периодично дали е автентично. Паспортът не можел и да потвърди дали то датира от времето на траките.

В крайна сметка случаят най-вероятно ще бъде отнесен към Европейския съд по правата на човека. "Или някой иска да шества в медиите, или по-рационалното е някой иска да отиде в Страсбург и да спечели пари", посочи Тодор Чобанов. Според наследниците обаче много по-важна е истината от всичко останало. "Истината е само една", заяви Цветанков. На въпрос защо завеждат дела той отвърна: "От любопитство." На питане дали това е алчност: "Ако любопитството води до това, мога да се съглася."