Излезе допълнено издание на "Човекът, който изигра Хитлер" от Самуил Ардити
"В тази книга си поставих за цел да докажа, че цар Борис не бе антисемит и гонител на евреите, а напротив, приятел на евреите. Доказах, че Хитлер и царят бяха като двама картоиграчи на покер и в края на април 1943 царят изигра Хитлер." Това пише в епилога на "Човекът, който изигра Хитлер", авторът Самуил Ардити. Книгата излезе във второ и допълнено издание.
То беше представено в понеделник в духовния център "Блажен папа Ронкали" в София. В словото си авторът благодари на българския народ и на цар Борис Трети, че днес може да отглежда внуците си в Израел.
| Самуил Ардити е роден през 1935 г. в Русе, произхожда от древен еврейски род и е роднина на писателя нобелист Елиас Канети, който също е от Русе. През 1949 със семейството си заминава за Израел, служи като рейнджър в израелската войска, завършва технически университет и става строителен инженер, но посвещава живота си да докаже - както се изразява самият той - истината за спасяването на евреите от Царство България, "в което ролята на царя не се виждала открито, но без нея подвигът на спасението не би бил възможен". |
"Всичко, което написах, е доказано с документи и с факти, издирени от лични спомени на съвременници; доклади и документи, изпратени до Германия от висши дипломати и офицери; вестници, книги и списания. Те бяха открити за публиката и изследователите, но болшинството от изследванията и книгите бяха политически, тенденциозни и теглеха колата на историята към лявото пространство", продължи Ардити.
"Разкрих нови факти, които хвърлят допълнителна светлина върху събитията", казва авторът и изброява новите факти и свидетелства в епилога на книгата:
- Голямата еврейска демонстрация в София на 24 май 1943 г. се състоя по внушението на цар Борис. (Авторът цитира спомените на равина Даниел Цион.)
- Борис ІІІ изпраща при евреите трудоваци (евреите от големите градове са разпръснати из страната в трудови бригади да строят пътища - бел. ред.) Никола Мушанов и пловдивския митрополит Кирил, за да им обещаят от името на царя, че няма да има никакво изселване извън пределите на царството и че евреите скоро ще се върнат по домовете си. (Цитирани са спомените на Рувен Бенаройо.)
- Акцията на зам.-председателя на Народното събрание Димитър Пешев е проведена под внушението и влиянието на царя. (Позовава се на много източници, включително и на проф. Илчо Димитров в предговора му към "Дневника" на Богдан Филов.)
- Когато Хитлер настоява "поне евреите комунисти и болшевици" да бъдат предадени, царят обещава за "някои от тях", но не е изпратен нито един.
- Когато през май 1943 пристига помощникът на Айхман Теодор Данекер, царят обещава да затвори българските евреи в концлагери, но обещанието не е изпълнено."
Доказах, каза Ардити, че новите земи не бяха истински български земи и че това беше илюзия, продадена на народа от германските приятели Филов и най-вече Габровски (вътрешния министър - бел. ред.) и Белев (шефът на Комисарството по еврейските въпроси - бел. ред.) Затова и новите германски власти след войната виждат виновника за изселването на евреите от Македония и Беломорието именно в пълномощния министър на Райха Бекерле и го третират като военнопрестъпник, допълни авторът.
В книгата Ардити твърди, че през 2000 г. паметниците на цар Борис и царица Йоанна, които се намирали в Българската гора в Израел, са били премахнати "с внушението и съдействието и на кръгове от България". Тогава той остро протестирал с писмо до председателя на "Яд Вашем", част от което цитира: "Цар Борис и царица Йоанна бяха големите праведници между народите в света през епохата на холокоста в Европа и болшинството от българските евреи, които оцеляха, най-категорично вярват в това."
По-късно кметът на София Стефан Софиянски прибира двата паметника и те са поставени пред Столичната община на ул. "Московска".
Предговорът на книгата е написан от Йосиф Герон, председател на Съюза на юристите в България, в който той казва: "Споровете не бива да подценяват или забравят приноса на никого. В това число и на цар Борис ІІІ, който в крайна сметка е имал последната дума."