В стремежа си за бързо завземане ешелоните на властта правителството остави на заден план икономическата политика и важните решения, макар да произведе няколко плана за тях. Първите 100 дни от управлението му ще се запомнят най-вече с актуализацията на бюджета и вдигането на тавана на дълга с 1 млрд. лв. (с наложено вето от президента заради липсата на прозрачност за харченето на парите), предложения за няколко мерки срещу сивата икономика и облекчаване на режима за ДДС за малкия и средния бизнес, пише в днешния си брой "Капитал дейли".

Ето накратко обобщението за извършеното от кабинета за изминалите три месеца по сектори: 

В условия на много ниско доверие финансовият министър Петър Чобанов и ведомството му се фокусираха в три насоки –  да адаптират системата на публичните финанси към лошата икономическа среда, да се промени подходът на данъчната администрация и да се ограничи сивата икономика. При прогноза за неизпълнение на бюджетните приходи с 300 млн. лв.

Чобанов избра да увеличи дефицита и държавния дълг с актуализация, вместо да наложи икономии на министерствата. Ведомството обаче допусна и увеличаване на разходите, като неуспешно се опита да обясни, че то е заради ангажименти, поети от правителството на ГЕРБ. Истинският лакмус за това дали Чобанов е технократ в едно компрометирано правителство или част от статуквото ще бъде проектът му за бюджет 2014. С него той има рядката възможност да изиска от министрите политика зад числата и разходите им. През първите сто дни бяха подготвени и промени в данъчните закони, с които трябва да се противодейства на данъчните измами.

Основната от тях е обратното начисляване на ДДС при сделки със зърнени и технически култури. Другата мярка въвежда "засилен фискален контрол" за рискови стоки, когато се внасят или доставят за страни от Европейския съюз. Тези поправки вече са публикувани за обществено обсъждане, а през септември ще трябва да се гласуват от парламента.

Работата на земеделското министерство тръгна с куп спешни задачи и изтичащи срокове, като успехите по част от тях са спорни. Като основен приоритет в първите 100 дни на ръководството на ведомството би трябвало да бъде подготовката за следващия програмен период, но все още от институцията не са представили проекти на нито една от двете европрограми - за развитие на селските райони и за рибарство и аквакултури.

Няма и сериозен напредък в усвояването на европейските средства през последните месеци по сега действащите програми. Същевременно новият министър Димитър Греков бе посрещнат на поста с протест на производители на зеленчуци заради контрабанден внос от съседни държави, като от сектора одобриха предприетите мерки за затягане на контрола по границите. Греков обеща и по-ранно изплащане на евросубсидиите на зърнопроизводителите, въпреки че това не е планирано предварително и пари за това няма.

Първите 100 дни ще се запомнят и със сериозните кадрови промени в земеделското министерство. От постовете си бяха освободени директорите на агенциите по горите и по рибарство, оставка подаде и ръководителят на фонд "Земеделие" Румен Порожанов. Очакват се промени и при зам.-директорите. Кадровите рокади обхванаха и дирекции в министерството, областни служби по земеделие в страната и горски управления.

В областта на енергетиката новото правителство беше изключително активно, но е спорно доколко действията им бяха адекватни на ситуацията в сектора. Още през първите дни кабинетът на Пламен Орешарски заяви, че имал усещането че за България ще бъде по-изгодно да построи АЕЦ "Белене" (за 10 млрд. евро), вместо да плаща неустойка на Русия (за 1 млрд. евро). По същото време производителите, в това число и АЕЦ "Козлодуй", бяха ограничавани в производството си заради дисбаланса между инсталираните 14 гигавата мощности, потреблението от 3 гигавата и почти нулев износ.

След това правителството обеща токът да поевтинее с 5%. Промените в Закона за енергетиката (голяма част от които предложени още от кабинета на ГЕРБ), които да регламентират новия ценови модел, бяха оспорени от почти всички участници в електроенергийния пазар заради липсата на обществено обсъждане и оценка на въздействие, но въпреки това парламентът го прие скоростно. На тази база през юли подмененият от управляващите нов състав на енергийния регулатор обяви намаление от 4% на цената на тока за регулирания пазар.

Това беше постигнато чрез залагането на свръхоптимистични прогнози за приходи от търговията с парникови емисии (с които ще се изплащат парите за електроенергията от фотоволтаични централи), второ орязване в рамките на няколко месеца на приходите на ЕРП-тата и намаление на цената на АЕЦ "Козлодуй". В същото време беше увеличена цената на въглищата от държавните мини. Ефектът от всички ще бъде увеличаване на задълженията на държавата към производителите на зелена енергия, влошаване на състоянието на ЕРП-тата и невъзможност АЕЦ "Козлодуй" сам да събере пари за предстоящата си сериозна модернизация.

Както всички преди него, и това управление се насочи първо към станалото вече хронично "спасяване на БДЖ". По темата новото ръководство на министерството обаче реши по-скоро да даде направо на заден, като първата работа на министър Данаил Папазов беше да спре приватизацията на "БДЖ – Товарни превози", която беше крайъгълен камък в предходния план за преструктуриране на железопътния превозвач.

Сега жп системата е в очакване да стане известен поредният план за измъкване на компанията от фалита, като до момента е ясно основно, че ще има преместване на администрациите на дружествата в холдинга в различни сгради, а други сгради и имоти ще бъдат продавани. За да затвърди усещането за движение назад, ръководство на БДЖ беше поето от бивши служители, уволнени в близкото минало по време на изп. директор Йордан Недев. 

В сферата на автомобилните превози министерството е паркирано пред предстоящите преговори с турската страна, която се опитва да ограничи конкуренцията на чуждите превозвачи. Сегашното ръководство няма големи заслуги за решаване на казуса, като престоят преговори, по които все още не се знае точната база, от която се тръгва. Другата голяма задача пред министерството е да се подредят добре приоритетите по оперативна програма "Транспорт" за следващия програмен период, след като вече стана ясно, че бюджетът на програмата се свива. Все още няма и яснота каква ще е съдбата (ще бъдат ли отдавани на концесия или не) на важните инфраструктурно обекти като летище София и пристанище Варна.

Туристическият сектор бе в административна блокада през първите два месеца работа на правителството, което създаде сериозно напрежение в бранша заради течащия ключов летен сезон. Макар никога да не е обявявано официално, че ще има административни промени в управлението на сектора, още при приемането на структурата на кабинета туризмът "отпадна" от наименованието на

Министерството на икономиката и енергетиката, като очакванията бяха, че ще се обособи в отделна агенция. До юли обаче това не се случи, а същевременно спря писането на цялата подзаконова база на приетия през март нов закон за туризма, което на практика блокира изпълнението му. Проблем имаше още и с нефункциониращите в пика на сезона комисии за категоризация на хотели и за лицензиране на туроператори, които нямаха председател, както и със забавянето на проекти за реклама на туризма и в България, и в чужбина.

В края на юли бе взето решение до есента да не се правят административни промени и да бъде назначен спешно зам.-министър по туризма в икономическото министерство, за да се задвижи спряната работа. Поста пое Бранимир Ботев, който дотогава беше председател на асоциацията на производителите и търговците на спиртни напитки. Назначаването му не бе прието еднозначно. Големите организации казват, че ще настояват за създаване на отделно министерство.