За границата на протеста: дебат докъде може да се стигне и какво да се жертва
Една генерация, която няма помен от комунизма, усвои толкова лесно лозунгите от началото на 90-те - "Червени боклуци", "И преди, и сега БСП е мафия". Техните родители, които бяха активни преди 20 години, бяха убедени, че вече реформираната БСП е партията на комунистите, и техните деца, които сега също са на площада, ще бъдат сигурни в същото.
За философа проф. Калин Янакиев едно от най-големите постижения на лидера на БСП Сергей Станишев е, че за няколко месеца протести срещу кабинета "Орешарски" е успял да обедини три толкова различни поколения. В "Червената къща" в София вчера на тричасовата дискусия "За какво протестираме", в която се включиха представители на "Протестна мрежа" и сдружение "Харта", Янакиев обобщи акциите срещу правителството като "протест на качеството срещу количеството" - опит на властта да противопостави количеството на провинцията срещу качеството на столицата.
"Ако има нещо, което социалистите наистина направиха умело и използваха в своя угода, това е именно разделението", подчерта философът и добави, че БСП е партията от управляващото мнозинство, която е наложила успешно културата на бедността – тази култура, според която е допустимо "да лъжеш хората в очите", ако им обещаеш, че ще намалиш цената на тока с 5 на сто или че ще им раздадеш по 40 лева за Коледа. "Културата на бедността е тази, която протестът вече не може да понася", обобщи той.
По думите на професора е крайно време "българското качество да бъде чуто". И понеже управляващите очевидно не чуват, трябва да бъде възстановено количеството на протеста. "Аз ще приветствам всяко радикално действие на този протест", заяви Янакиев и завърши с призив управляващите да бъдат притиснати "епидермално".
"Подкрепяме ли действия, които имат за цел да произведат трупове", противопостави се модераторът на дискусията Деян Кюранов от Центъра за либерални стратегии. И се наложи Калин Янакиев да уточни, че радикализацията може да бъде и символична.
Актьорът Ивайло Захариев посочи, че най-същественото на протеста е "наличието на мисловен процес" - недоволството от властта е причина все повече хора да следят какво става в парламента, да знаят как работи държавата. В допълнение музикантът Лъчезар Косев разказа как обединението го е накарало да се замисли, че може би четирите му деца могат да израснат и в България.
Режисьорът Давид Джамбазов повдигна въпроса за всекидневните компромиси, които участниците в митингите сякаш отказват да правят. "На много хора като че ли им се иска протестът да им е удобен. Да излязат след работа, да протестират и да се приберат при семействата си. Може би част от парите си държат в КТБ, може би зимата ходят на Банско", илюстрира тезата си Джамбазов. Наблюденията му произтичали от слабото присъствие пред парламента по време на сутрешните акции "на кафе".
Захариев го допълни с разказ за сутрешна блокада, при която полицията учтиво молела протестиращите да освободят пътното платно и те се съгласявали. "Нали затова сме там – да блокираме. Не можем да блокираме платното, като стоим встрани от него", недоумяваше актьорът.
Теодор Велчев от сдружение "Харта" нарече протестиращите "квалифицирано малцинство" и обясни, че това, което прави протеста "светогледна", а не злободневна тема, е неговата многоликост – това, че е значим за толкова различни хора.
А Деян Кюранов обобщи: важното в протеста в момента не е ще се организира ли, или не, ще излъчи ли лидери, или не, и накъде отива след това. Важен е самият протест.