35 години след убийството на Георги Марков разследването се прекратява заради давност

35 години след убийството на Георги Марков разследването се прекратява заради давност

35 години след убийството на Георги Марков разследването се прекратява заради давност
Дневник
Прекратява се разследването за убийството на писателя Георги Марков, тъй като днес изтича абсолютната давност, потвърдиха от прокуратурата. Във вторник говорителката на Върховната каса[ионна прокуратура Румяна Арнаудова обясни пред БиБиСи, че съдебната процедура трябва да бъде закрита поради давност, тъй като няма предприето никакво процесуално действие спрямо конкретно лице от рода на задържане или обвинение, заради което да може да продължи разследването.
С това изявление 35 години след смъртта на писателя българската държава чрез прокуратурата на практика призна своето безсилие или липса на воля  да бъде разкрито едно от най-ужасяващите престъпления на комунистическия режим - убийство заради слово, не заради действие. 
Че става дума за убийство се смята за доказано,  тъй като при аутопсията английските лекари откриват  в тялото на писателя миниатюрна съчма, подобна на главата на топлийка, в която  е открита отрова.
Георги Марков, авторът на "Задочни репортажи", в които публицистично разкрива пороците на тоталитарния режим, а преди това - на открояващите се сред литературния поток художествени творби "Мъже" и "Жените на Варшава", напуска България през 1969 г. На 7 септември 1978 той е убоден с чадър от непознат мъж на моста Ватерло в Лондон и след няколкодневна агония умира на 11 септември. Скотланд ярд започва разследване, но до 10 ноември 1989 разследване от българска страна естествено няма.
Според българския закон, който предвижда 30 години давност за най-тежките престъпления, следствието щеше да бъде закрито още през 2008 г. По молба и настояване на английската страна то беше удължено с основанието, че е имало опит за причиняване на  смърт и на други лица: имаше се предвид журналистът Владимир Костов, който оцеля при подобен атентат  в Париж.
През изминалите 23 години разследването ту затихваше, ту набираше скорост, най-вече след като Националната разузнавателна служба беше принудена да предостави документи от архива на Първо главно управление на ДС "ПГУ". Те бяха използвани от журналиста Христо Христов в книгата му "Убийте Скитник - българската и английската политика по случая Георги Марков". От публикуваните документи стана ясно, че зад покушението стои Първо главно управление на ДС. А от твърденията на бивишя съветски агент на КГБ Олег Калугин, направени  през 1991 пред медиите,  пък се разбра, че атентатът е подготвен и извършен с техническата помощ на КГБ, откъдето била доставена отровата и уредът за изстрелването й посредством чадъра.
От документите на ПГУ става ясно също, че единственото лице, което би могло да бъде заподозряно за физически извършител, е чужд гражданин на име Франческо Гулино, заловен по-рано в нарушение в България и превърнат в агент на ПГУ. Нито българските, нито английските власти обаче потърсиха Гулино. Според източници от разследването наличните доказателства срещу него не са им били достатъчни, за да издадат межуднародна заповед за арест.
Най-големият проблем пред следствието беше липсата в архива на ПГУ на конкретния план за покушението. Предполага се, че е унищожен заедно с други документи  още пред 1990 г. по нареждане на последния ръководител на ПГУ, вече покойния  ген. Владимир Тодоров. Той беше единственият осъден за унищожаване на документи - получи 10 месеца затвор. Заради липсата на основното доказателство - планът за ликвидарането на писателя, един от многото разследващи екипи през годините дори се опита да заключи, че Георги Марков е починал заради непрофесионалното лечение, което са му приложили лекарите в лондонската болница. Главният прокурор Борис Велчев не прие подобно заключение и разследването продължи.
За разлика от България, в Англия разследването не е закрито, а продължава да бъде отворено. Според юристи прекратяването на българското следствие поради давността би създало проблем на английското разследване, ако се наложи оттам да искат изпълнение на съдебни поръчки от София. 
През последните десетилетия английски следователи посещаваха поне три пъти българските си колеги. При кратката им и доста мълчалива среща с медиите през 2006 г.  ги попитах  "дали неразкритото все още  убийство на писателя дисидент не се отразява твърде зле на престижа на Скотланд ярд". Без да прикрива раздразнението си от такъв предизвикателен въпрос, английският детектив ме сряза необичайно  рязко и ясно: "Не  ние, а вие знаете кое как е ставало, не ние, а вие имате документите".