Настоящият български парламент не е легитимен да се занимава с медийно законодателство, заяви експертът по медийно право проф. Нели Огнянова в разговор по БНР. Думите ѝ бяха потвърдени и от проф. Орлин Спасов, който подчерта, че легитимността на такова законодателство би била поставена под въпрос.

По думите на Огнянова, за да се работи медийно законодателство, трябва да има съвършено други предпоставки и условия. "Трябва да има воля, но тя не е достатъчна. Трябва да има експертиза, а заедно с това трябва да има широка гражданска основа. Преди тези 3 компонента да са налице, опитите за законодателство ще бъдат изключително проблематични и няма да се оценят добре", коментира тя. Но подчерта, че е дошло време за дискусия по темата, защото законът вече е на 15 години и много неща са се променили оттогава.

Депутатът от левицата Мартин Захариев, който също участваше в разговора, заяви, че всички проблеми в медиите като прозрачност на собственост, финансиране, модел на управление на обществените медии налагат започването на консенсусна платформа за закон за медийните услуги. "Сами си създадохме срастването на медийна, икономическа и политическа власт", подчерта той и допълни, че по тази причина България е толкова назад в класациите за медийна свобода.

Той коментира, че исканията му за нов медиен закон са "глас в пустиня сред депутатите" и не среща разбиране дори в парламентарната си група. По думите му депутатите от БСП казвали, че не е времето за медиен закон. Въпреки това Захариев настоя, че според конституцията парламентът е легитимен да прави каквото реши.

Нели Огнянова критикува парламента и за това, че опитва да се намеси в регулацията на БНТ и БНР, за което няма правомощия, защото за това е отговорен Съветът за електронни медии. По думите ѝ това може да се приеме като знак за настъпление за медиите. Не би трябвало също така да се искат от медийния регулатор отговори за цифорвизацията.

По време на отчета на СЕМ за 2012 г. в парламента Мартин Захариев посочи, че обществената мисия на държавните медии трябва да бъде предефинирана, и настоя за международен одит на БНТ и БНР. По думите му в анализа трябвало да бъде включена по-подробно и темата за цифровизацията. Нужен бил разбор как върви качването на програмите в мултиплексите, а не просто споменаване колко лиценза са издадени.

Огнянова припомни, че когато се върне лентата назад, излиза едно име – Сергей Станишев, който в ролята си на премиер по време на тройната коалиция е внесъл правната основа за цифровизацията. "Тази правна основа доведе дотам, че правната уредба мина през Конституционния съд, а сега е в съда в Люксембург", подчерта тя.

Медийният експерт допълни, че тогава законопроектът за радиоразпръскване се е движел в "тежка непрозрачност" като "позив от ръка на ръка", а дори председателите на парламентарните комисии са отказвали да говорят за проекта, белязан и от тежък лобизъм. Три дни преди изборите от 2009 г. беше конструиран нов състав на Комисията по регулиране на съобщенията с идеята, че регулаторът ще може да провежда политиката, ако БСП не спечели изборите.

Тя каза, че сигналната дума остава "Пеевски" и тя е ключ към ситуацията. По тази причина не е сигурно, че сегашното мнозинство може да се справи със ситуацията с медиите.

Захариев отвърна, че Пеевски е затворена страница и е изключително положителна в българската политическа история, "защото отприщи гражданската енергия. Сега вече всеки, който си позволи лукса да застане отпред и да лидерства държавата, ще му пари отдолу, защото ще се съобразява".

Огнянова обаче му опонира, че не може да се говори за затворена страница за Пеевски, а той се е случил и благодарение на ръката на Мартин Захариев.