Гина стои пред нещо като синя барака, всъщност магазин и кръчма едновременно. Седи на стол, подпряла е лицето си с ръка и е кръстосала краката си. От мястото си вижда старата сграда на кметството, останала от "ехе, онова време" и малко от къщата си. С тухлена фасада, бяла дървена врата и зеленина. Гина след малко ще я покаже. Има я от 20 години, не е от селото, но така се получило. Има и жилище в града, но зимата с дървата за огрев тук се получава по-добре.

Пенсионерка е, сега е в Голям Дервент, на 20 км от Елхово и на три километра от турската граница. Името на селото означава дълъг проход. Това е първото място в България, до което от началото на годината достигат сирийците в своя дълъг път на бягство. 

Гина не е лирическият герой, а разказвачът на това място, изоставено от местните, но първи пристан за тези, които бягат. Тя е нещо като говорител на тукашните, които нямат нищо против бежанците,  защото те не се задържат дълго тук. 

Лирическите герои са хилядите бежанци, минали през Голям Дервент. 

В селото, в което преди са живели 1600 души и в което е трябвало да има митница, сега има 50 души.  Преди са правили бартер с дървесина с Турция, млади хора са заминавали за там. Сега няма млади хора, а и никой не отива към Турция. Един руснак идва от време на време. Повечето къщи са разрушени и изоставени. 

Малко над селото, по пътя, който води до границата, е и сградата на бившата казарма. Намира се точно зад ръждясалия кльон. Останала е една отворена врата.

Веселина Димова е кметски наместник. От прозорците й са пуснати две знамена - на България и на Европейския съюз, а на шкафче до бюрото си има малък календар с лика на бившия премиер Бойко Борисов. Държи си и цитат от Библията. Показва табелка, която от Гранична полиция са я накарали да напише. "При влизане и излизане затваряйте". Смее се, докато я снимаме, нарича я "моята табелка". Усмихва се още повече, когато поглежда зейналата дупка в оградата - няма какво да се затвори.

Според Димова "не са лоши хора, не правят никакви проблеми, даваме им храна, вода", а местните хора съдействат.  Докато говори, вижда през прозореца колата на Гранична полиция.

И тя, като вътрешния министър и представителите на централните институции, използва думата "вълна" за ситуацията с бежанците. По данни на МВР те вече са близо 4 хил. души. Възможностите за настаняването им вече са изчерпани.

Повечето бежанци пристигат в Голям Дервент сутрин. Тук те трябва  да изчакат Ггранична полиция, която ще да ги отведе до временния арест в Елхово. Там ще им бъде направена регистрация, ще бъдат прегледани, а след това трябва да бъдат пренасочени към центровете за временно настаняване. В района са Пъстрогор и Любимец. Едната институция е към Държавната агенция за бежанците, а втората - към Дирекция "Миграция". Те са от различен тип (отворен и затворен). 

Почти всички, които пристигат от Сирия, имат документи за самоличност. Това улеснява (доколкото в тази ситуация нещо може да улесни) органите. Има и без документи - или са им отнети от каналджиите, за да си ги получат по-късно срещу пари, или са ги загубили, разказаха полицаи.

Преди най-много хора са преминавали през границата при Капитан Андреево, откакто обаче има интегрирана система за наблюдение и се вижда навътре в Турция и хората дори не достигат до границата, защото турските власти ги прибират. Сега основният път е през селата около Елхово, където местността е гориста.

 "Радваме се, като дойде някой външен"

Гина влиза в синята барака. Вече за трети път пита дали искаме нещо. В едната стая е кръчмата, а в другата магазинът. "Радваме се, като дойде някой външен", казва Гина, докато подава продуктите. Допреди малко пред магазина е била и колата на Гранична полиция. Граничарите правят редовни обиколки. Не говорят официално без разрешение от София. Затова неофициално казват, че няма проблеми и не се оплакват. Питат дали знаем нещо за новия разпределителен център в Елхово, чието откриване беше обявено във вторник от вътрешния министър Цветлин Йовчев. Усмихват се, когато им казваме, че ремонтът ще свърши за 10 дни. 

Гина се подпира на вратата на магазина-кръчма. Пожелаваме й късмет. Усмихва се, още й се говори, но само казва: "А дано, ама надали." И малко след като колата потегля, пак сяда на същия стол, подпряла лицето си с ръка.