Данните показват още, че ако можеха да избират, 17.5% от анкетираните биха живели по времето на Тодор Живков, а 14.1 на сто определят управлението на България от 1944 до 1989 г. като "по-скоро демократично". Едва 45.9% са посочили всички страни, с които България граничи, а 30.8 на сто не знаят къде се намира Европейският парламент.

На въпроса с какво свързвате ГУЛаг (Главно управление на наказателните лагери), 14.8 на сто са отговорили, че това е концлагер в Русия, 3.1% - интернет търсачка, а емоционални определения като ужас, смърт и убийства са посочили 2.2 на сто от анкетираните. Близо 80 на сто не го свързват с нищо конкретно, а 0.7 не са дали отговор по същество.

Според 33.5% от анкетираните съветската армия е освободител, спасител и победител, когато навлиза в България на 8 септември 1944 г., едва 8.8 на сто са посочили, че тя е поробител, окупатор, узурпатор и завоевател, а 5.2% са описали характеристики за армията и епохата, без да оценяват. Малко над 3 на сто са отговорили, че нахлуването на войската е заради политически интереси и стремеж за влияние у нас, а 0.3% са посочили: "Нито спасител, нито агресор."

На въпроса "защо, според вас, българските войски навлизат в Чехословакия през 1968 г." 22.5 на сто от анкетираните са посочили, че целта е била да се предотврати излизането на страната от съветския блок, 11.3% смятат, че е оказана помощ в борбата й с "контрареволюцията", а 1.5 на сто са посочили оказване на помощ за природно бедствие. Според 0.1 на сто от солидарност, друго - 0.3%, а 64.5 процентни пункта не могат да преценят.

Малко над 40 на сто свързват остров Персин (Белене) с концлагер, 39.9% с нищо, 14.6 на сто - със строителството на ядрена централа, а 2.5% са дали географски определения. С емоционални думи като репресия, мъчение и ужас са реагирали 2.4 на сто от анкетираните, а 0.3% свързват острова с БКП и 0.2 са дали отговори не по същество.

Над 66% не свързват с нищо конкретно колективизацията, 12.7 на сто са посочили колектив, сдружаване и съюз, почти 10% са посочили ТКЗС, 7.1 на сто - одържавяване, национализация, изземване на земя и имущество, 3.3% - емоционални определения като комунизъм и терор, и 0.7 на сто не казали нищо по същество.

Над 65 на сто не свързват с нищо Желязната завеса, 14.1% са отговорили, че е граница между Изтока и Запада, 9.4 на сто - разделение и разделяне, 3.6% - ограничения на информацията и информационно затъмнение, и 3.1 на сто са посочили ограничения за пътуване. Близо 3% са казали емоционални определения като репресии, терор и конспирации, а 0.3 на сто свързват Желязната завеса с речта на Чърчил.

Почти 70 на сто не знаят нищо конкретно за църквата "Св. Неделя" през 1925 г., 24.3 на сто са посочили атентат и опит за атентат, 4.5% - храм в София и религия, а 1.3 на сто - географско местоположение. Над 55% не свързват с нищо холокоста, а 39.6 на сто са отговорили геноцид над евреите, репресия и избиване. Близо 90 на сто не са чували за "Задочни репортажи за България", над 30 на сто не знаят за Берлинската стена, една трета от анкетираните не свързват с нищо датата 9 септември, а 24.8 са посочили: "Освобождението на България от фашизма и немската окупация."

На въпрос кои личности (съвременни и исторически) според вас могат да бъдат наречени диктатори, най-много от анкетираните - 34.2 на сто, са посочили Адолф Хитлер. Следват Йосиф Сталин с 19.9%, Саддам Хюсеин с 7.8% и Фидел Кастро с 5.4 на сто. След това са Муамар Кадафи, Тодор Живков, Бенито Мусолини, Аугусто Пиночет и Бойко Борисов. Точно 42 на сто не успели да изброят нито едно име.

Сред борците срещу диктатурата първо място заема Васил Левски според 7.1 на сто от анкетираните. Следват Че Гевара (6.2%), Желю Желев (2.5%), Христо Ботев (2.5%) и Нелсън Мандела (2.5%). Под процент от анкетираните са посочили Александър Стамболийски, Фидел Кастро, Георги Димитров, Мартин Лутър Кинг. Следват Волен Сидеров, Георги Сава Раковски, Георги Марков, Петър Дертлиев и Махатма Ганди. Над 77 на сто не са успели да посочат никого.

Най-много от анкетираните са посочили, че се информират за българската и световната история от учебниците по история - съответно 60.3 и 54.4 на сто. Около 50 на сто от интернет и от документални филми.

Ако можеха да избират, 30.8 на сто биха живели в демокрацията след 1989 г., 17.5% по времето на Тодор Живков, 4.5% - при управлението на цар Борис III, 2.6 на сто предпочитат времето на цар Фердинанд I, а близо 22% ще отидат в чужбина. Същият брой не са успели да преценят.

Сред предимствата на обикновения човек по времето на управлението на Тодор Живков най-много анкетирани са посочили хората са имали работа и професионална реализация - 34.5%, според 23.4 на сто е имало сигурност, спокойствие и нормален живот, а 13.7% са отговорили финансова стабилност и постоянни доходи. Малко над 10 на сто са казали, че няма предимства.

Сред недостатъците за същия период от време 31.2 на сто са посочили ограничаването на личните свободи, 13.4% - трудностите с пътуването зад граница, 10 на сто са отговорили липсата на разнообразие от стоки и трудният достъп до коли и жилища. Според почти 8 на сто е нямало недостатъци.

Малко над 26% от анкетираните смятат, че Държавна сигурност е служила на българските интереси, 30.2 на сто са отговорили - на чужди интереси, а 43.6 не са успели да преценят. Според 13.6% ДС е защитавала хората, на обратното мнение са 44.6, а 41.7 на сто нямат позиция.

На въпрос какви хора са забогатели след 1989 г. най-много от анкетираните - 40.8%, са посочили мафиоти, мутри, престъпници, крадци, измамници и корумпирани. Следват политиците, държавниците, властимащите и управляващите със 36.5 на сто от отговорите, а 11.3% са посочили комунисти, хора от БКП, хора от ДС, ченгета и комунистическата върхушка.

Малко под 10 на сто са отговорили, че са забогатели инициативните, кадърните, умните, бизнесмените и предприемачите, а 6.2% - групировките и олигарсите. Под процент са събрали отговорите чалга певиците; съдии, адвокати, прокурори и магистрати; свързаните с евреите и масоните; реститутите; земеделци и арендатори; медиите; лекарите. Малко над 14 на сто не успели да преценят.

Близо 47 на сто смятат, че основното човешко право е това на живот, свобода и достойнство, 32.2 на сто - свобода на словото, право на изразяване на мнение и свобода на съвестта, а 17.3% са посочили  социални права като здравеопазване, образование и социална защита.

Едва 45.9 на сто са посочили всички страни, с които България граничи, четири от съседите ни са изброили 26.4% от анкетираните, три - 10.2 на сто, две - 4.3% и една - 1.3 на сто. Нито една държава не са посочили 6.9%, а 5.1% са изброили страни, с които не граничим.

Най-много от анкетираните - 52.9%, са завършили средно образование, 23.3 на сто - висше, 2.3 - полувисше, 18 на сто - основно и 3.5 - по-ниска степен.

Основната цел на изследването е да бъде променена учебната програма по история, в която уроците за комунизма да бъдат повече и да включват лични истории, така че учениците реално да разберат какво се е случвало по това време.

Анкета сред учители, направена от социолога Любомир Пожарлиев, показала, че уроците за социализма у нас са сред последните за годината теми. Заради дървени ваканции или забавяне в усвояването на материала много често те изобщо не са изучавани. Не са включени и в конспекта за матурите и кандидатстудентските изпити, което демотивира и учители, и ученици.

За сравнение беше дадено Средновековието, за което темите са в пъти повече. Според Пожарлиев като че ли държавната политика е насочена към изучаването на славното минало на българите по времето на цар Симеон например, отколкото социализмът, който не е чак толкова славна страница от историята ни.

На конференцията присъства и учителят по история Емил Джасим, който потвърди изнесените от Пожарлиев данни. Той обаче е прибягнал до по-различен метод за обяснение на комунизма - ролеви игри. С документи, публикувани в специализирания сайт dese.bg, той кара учениците да влизат в ролите на доносник и репресиран. "Едва тогава разбраха за какво става въпрос", добави учителят. Според него трудно се разбира какво е комунизъм само с изучаването на действията на елитите.