Учениците от българското основно училище "Георги Димитров" в Босилеград, Сърбия, започнаха учебната година без учебници по български език и литература. Заради това тази година там няма паралелки с първокласници. За проблема съобщиха служители от Културно-информационния център на българите в Босилеград. Според тях има опасност в близко бъдеще градът с най-голямата българска общност в Сърбия да остане без училище, в което да се изучава майчин език.

Основното училище посещават около 600 деца. От тях 57 учат само на български, другите - на сръбски, но имат часове и по български език.

Проблемът с липсата на учебници е дългогодишен, но за първи път тази есен и в първи клас няма българска паралелка, въпреки че имаше записани 35 деца, разказва Мая Николова от българския културен център. Тя пояснява, че сръбското министерство отговаря за осигуряването на учебниците, защото те трябва да съответстват на сръбските образователни изисквания. Всяка година от  министерството в Белград обещавали проблемът да се реши. Мнението на Николова е, че сръбската страна умишлено не помага, защото едва ли е непосилно да се отпечатат учебниците за толкова малко деца.

Според директора на училището Методи Чипев учебници по български език има, но няма по физика, химия, биология за четвърти, пети, шести, седми и осми клас. Ако ситуацията остане същата, след две - три години няма да има българска паралелка, е и неговото мнение. Методи Чипев е писал и до сръбското министерство на образованието, и до българското, но резултат не е имало. На писмата до България общността е получавала отговора, че българското министерство ще се свърже с министъра в Белград.

Българското министерство на образованието не отговори на въпросите на "Дневник" дали е запознато с проблема и какво ще предприеме.

Ако положението остане същото, един ден училището със сигурност ще затвори врати, казва Мая Николова. А когато няма училище, няма и българско малцинство. По думите й в Сърбия българският език дори няма статут на "майчин". Българчетата го изучават като "друг" език. Това е положението в Босилеград, където в момента официално има 7 хиляди българи. Преди 10 години те са били 20 хил. Дори местните роми се записват като "българи", казва Мая.

Децата в българските параллеки учат от сръбски учебници и превеждат, разказва Александра Димитрова, която е майка на двама ученици. Едното дете е в четвърти, а другото - в седми клас.

И според нея действията на сръбската страна са целенасочени. Учебниците могат да бъдат доставени от България, ако сръбското образователно министерство ги одобри. Миналата година българското малцинство е предприемало стачни действия и децата не са ходили на училище една седмица. Сръбската страна дори е заплашила, че училището ще бъде затворено. Според нея властите в София не се вълнуват от проблема.

Никой вече не се интересува, че българският ни майчин език си отива, казва Александра. Много от петокласниците, които учат в български паралелки избират да учат на сръбски, защото родителите им не искат да ги излагат на тормоз. Едното дете на Александра е в седми клас и е останало в единствената паралелка с изучаване на български език.