ДСБ: Управляващите дискриминират всички българи за сметка на кадрите на Държавна сигурност
БСП и ДПС дискриминират всички български граждани за сметка на бившите кадри на репресивния апарат на комунистическата власт, заяви Албена Палпурина от ръководството на ДСБ на пресконференция днес.
Поводът - от Министерството на външните работи са отговорили на искането за достъп до информация на ДСБ във връзка с назначаването на бившия агент на Държавна сигурност Георги Димитров за постоянен секретар към ведомството през юни. В отговора се казва, че министерството не осъществява дискриминация на служителите си на база принадлежност към бившите тайни служби, а ги оценява по техния професионализъм.
Искането на ДСБ беше част от инициативата на партията за извънпарламентарен контрол, а мотивите бяха, че не е сигурно дали хора, сътрудничили на секретните служби преди 1989 г., могат да защитават националния интерес.
"Кадрите на ДС се поставят приоритетно на всички висши и високо платени държавни длъжности и излиза така, че единствените компетентни хора в цяла България, които биха могли да заемат тези длъжности, са агентите на ДС – тези доносници", каза Палпурина, цитирана от партийния пресцентър. И заключи, че останалите граждани очевидно не са равнопоставени с тях и единствените права, които имат, е да плащат данъци, заплати и пенсии на "доносниците".
Въпроси без отговор
Атанас Атанасов, член на ръководството на ДСБ, съобщи, че от партията не са получили отговор на друго искане - до председателя на парламента Михаил Миков във връзка с разширената зона за сигурност около парламента. По правило тя се увеличава, след като Народното събрание изпрати искане до МВР, а министерството се мотивира пред Столичната община.
Реакция няма и от Министерския съвет, откъдето ДСБ в средата на септември поиска актуализирания национален план за противодействие на тероризма. Поводът беше, че на заседанието на Съвета по сигурността на 30 август като част от плана за ограничаване на миграционния натиск към България е взето решение за актуализация, въпреки че според вътрешния министър Цветлин Йовчев дотогава нямало данни за наличие на пряка терористична заплаха за страната.
Нови питания
"Извънпарламентарният контрол" продължава с питане към премиера Орешарски във връзка с назначаването на Теодор Русинов за генерален консул в Битоля, Македония. Русинов, сътрудничил на разузнавателното управление на генералния щаб на армията преди 1989 г., беше освободен от длъжността посланик на България в Албания от президента Плевнелиев, припомни Палпурина.
От ДСБ са изпратили и питане до председателя на ДАНС Владимир Писанчев за назначаването на Николай Попов за заместник-директор на агенция "Митници". Попов е с отнет достъп до класифицирана информация от 2010 г., заради което Атанасов вече веднъж се обърна към Министерството на финансите с искане да получи служебната информация, събрана във връзка с назначаването му. От финансовото ведомство отвърнаха, че тя не е "свързана с обществения живот на страната".
"Сега искаме да ни бъден даден актът, с който му е отнет достъпът до класифицирана информация. Също така, ако му е извършено ново проучване, да ни бъде предоставен актът, с който му е издадено ново разрешение или му е отказано такова", обясни Атанасов. "Защото този човек ежедневно работи с класифицирана информация, от едно интервю на главния секретар на МВР става ясно, че присъства на оперативките на службите в МВР, където се говори само по класифицирана информация", допълни той.
Планирани промени в Закона за досиетата
От ДСБ предупредиха, че управляващите се готвят да върнат в Закона за досиетата текста, отменен преди по-малко от година, с който се прикриваше принадлежността към ДС на онези агенти, работили след 1991 г. като началници на отдели и сектори в служба "Военна информация" към министъра на отбраната и в Националната разузнавателна служба.
Поправката, с която отпадна забраната за огласяването на сътрудници, работили след демократичните промени в средния ешелон на разузнаването, беше предложена в миналия парламент от Синята коалиция и беше приета в края на 2012 г. с гласовете на всички депутати без БСП.
В сряда депутатите от левицата Младен Червеняков, Стефан Данаилов, Атанас Мерджанов и Таско Ерменков, заедно с Явор Нотев от "Атака", внесоха предложение за връщане на стария текст с мотива, че огласяването на действащи агенти може да застраши националната сигурност.
"Няма никаква заплаха за националната сигурност. Заплаха за националната сигурност имаме към днешния момент, ако хора, които са прекарали школите за обучение в Съветския съюз, сега работят като дипломати в столиците на нашите съюзници", посочи днес Атанас Атанасов. И добави, че България единствена от бившия източен блок не се е разграничила от "престъпленията и безобразията на репресивния си апарат".
Той каза още, че в ДСБ получили информация за оказан политически натиск върху Конституционния съд за отмяна на някои лустрационни текстове в сега действащи закони, сред които законът за СЕМ. Решенията на съда за отмяна на лустрацията се очаквали след около 10 дни.