Обществото продължава да е разделено по основните политически въпроси - доверието в правителството на Пламен Орешарски, подкрепата за протестите и участието на политическите партии тях, както и за митингите в подкрепа на кабинета. Това отчитат социолозите от "Галъп интернешънъл" в редовния "политически и икономически индекс" за септември. Представителното социологическо изследване е направено между 12 и 19 септември сред 1013 пълнолетни българи.

На пресконференция за представянето на данните директорът на "Галъп" Първан Симеонов описа обобщената картина на обществените нагласи като "известна стабилизация, макар и на тревожни нива". Също както през август, 40% от интервюираните смятат, че правителството на Пламен Орешарски трябва да подаде оставка. Съвсем малко повече - 41 на сто - са на противоположното мнение, е 19% оставят въпроса без отговор. Близо половината от анкетираните на възраст от 18 до 55 години искат оставката на правителството, докато при по-възрастните този дял е малко под 30 на сто. За оставката на Орешарски се обявяват половината от интервюираните в София и малко по-малко в областните центрове и малките градове, както и хората с по-високи доходи.

Протестите срещу кабинета срещат подкрепата на 45% от респондентите и неодобрението на 44 на сто. Според 41% те трябва да продължат, 43 на сто смятат, че това не е редно. "Контрапротестите" - митингите в подкрепа на правителството - са одобрявани от 35%, а малко повече от половината не ги подкрепят, сочат данните на "Галъп".

Намесата на симпатизанти на ГЕРБ, организирани от партията за участие в протестите на 4 септември, не се харесва на 58 на сто от анкетираните, а малко повече от една пета одобряват акцията.

И през този месец потенциалът на Реформаторския блок остава видим, заяви Първан Симеонов. И посочи, че на директен въпрос "Ако изборите са днес, бихте ли гласували за Рефоматорския блок", близо 6% отговарят "Да". При отворен въпрос обаче интервюираните посочват отделните партии от блока.

Ако изборите са днес, за БСП биха гласували 22.4% от всички респонденти, за ГЕРБ - 19.1 на сто, за ДПС - 5.9%. Следват "Атака" с 2.7 на сто, ДБГ и НФСБ с по 2%, СДС - с 1.5 на сто. Делът на онези, които заявяват, че няма да гласуват, намалява с 2% от миналия месец до 37.9 на сто.

По традиция челни позиции по рейтинг заемат онези обществени фигури, които са по-далеч от политическия дебат, посочи Симеонов. На най-голямо одобрение - 48 на сто от интервюираните - се радва еврокомисарят Кристалина Георгиева, следвана от столичния кмет Йорданка Фандъкова, президентите Росен Плевнелиев и Георги Първанов (2002 - 2012 г.), главният прокурор Сотир Цацаров.

Сходна е ситуацията и с доверието в институциите - най-одобрявана е армията (46 на сто), следвана от банковата система, полицията, президента. В дъното на "класацията" са съдът и парламентът, одобрявани съответно от 23% и 20 на сто.

Президентската институция се ползва с доверието на една трета от интервюираните, но това е много по-малко от тези малко под 50% от първата година и половина след изборите, спечелени от Росен Плевнелиев, отбеляза Симеонов. Самият Пленвелиев с 37 на сто доверие е сред най-одобряваните политици, но намесата му в политическия дебат от август насам му коства част от доверието, обясни той.

Признак на стабилност е намаляването на негативните оценки за икономиката, които традиционно следват тенденциите в оценките за политическия живот, посочи политологът Димитър Ганев. Според данните на "Галъп" малко повече от една трета от хората - 35% - очакват икономическото положение през следващата една година да се влоши. Този дял е намалял с 9 на сто от миналия месец. Точно толкова са и онези, които очакват ситуацията да остане същата, а според 15% дори ще се подобри.