С 9 гласа "за" на БСП, ДПС и "Атака" парламентарната вътрешна комисия подкрепи на първо четене връщането на текст в закона за досиетата, който скрива сътрудниците на бившата Държавна сигурност в разузнаването. Седемте членове на комисията от ГЕРБ, по чието време ограничението отпадна, са били "против", научи "Дневник".

Поправката, внесена миналата седмица от депутатите от БСП Младен Червеняков, Стефан Данаилов, Атанас Мерджанов, Таско Ерменков от БСП и колегата им от "Атака" Явор Нотев, предвижда да не се установява принадлежност към репресивния апарата на комунистическия режим на заемалите или заемащи длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба "Военна информация" (военното разузнаване) към министъра на отбраната или началник на отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г.

Ограничението беше въведено с приемането на закона за досиетата през 2006 г., но в края на миналата година по предложение на "Синята коалиция" мнозинството на ГЕРБ го отмени. Последва съпротивата от страна на БСП, както и на разузнавателните служби, имаше призиви президентът Росен Плевнелиев да наложи вето, но бившият вътрешен министър Цветан Цветанов се застъпи текстът, разтварящ чадър над сътрудниците на ДС в разузнаването да отпадне.

Аргументът на ГЕРБ тогава беше, че в сегашния си вид законът дава възможност за защита от разкриване на действащи служители на двете разузнавателни служби, като ръководителите им трябва да внесат мотивирано искане в комисията по досиетата, че публичното оповестяване на даден служител би увредило интересите на България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота му. По този ред в комисията по досиетата са постъпили около 200 молби, казаха депутати от вътрешната комисия, на чието заседание е присъствал и Евтим Костадинов - председател на комисията по досиетата.

Според вносителите на поправката в закона обаче практиката показала, че тази защита не може да служи като превенция по отношение на сигурността, в т.ч. и живота, на служителите на двете български разузнавателни служби. Според тях се създават предпоставки за разкриване на прикрития в чужди държави, използвани от военното разузнаване и НРС, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи помощ в оперативно-разузнавателната дейност. Тази информация подлежи на класификация като държавна тайна и последиците от компрометирането на прикрития ще има дългосрочен негативен ефект върху разузнавателните способности на двете служби и ще изисква значителен допълнителен финансов ресурс, пише още в мотивите.