Въпреки че дневният ред на временната парламентарна комисия за изработване на проект за нов изборен кодекс за днешното заседание предвиждаше обсъждане на текстове от проекта, до такова не се стигна.

На заседанието председателят на комисията Мая Манолова (БСП) посочи, че би било жалко, ако не тя не успее да завърши работа в тримесечния срок, с който беше създадена и който изтича през октомври, тъй като на практика текстовете на проекта са готови. Четин Казак (ДПС) изрази надежда, че на следващото заседание комисията "ще навлезе в конкретика", а Красимир Ципов (ГЕРБ) заяви, че парламентарната група на ГЕРБ не подкрепя по принцип създаването на нов кодекс и няма да участва в гласуването на текстовете, а той лично няма и намерение да подпише какъвто и да било доклад за дейността на комисията.

Представителите на отделните парламентарни групи представиха позициите си по изготвения проект, който беше представен за първи път преди 20 дни. От БСП, ДПС и "Атака" единодушно определиха свършената до момента работа като "добра база", върху която трябва да се стъпи. Мустафа Карадайъ (ДПС) подчерта, че проектът е бил оценен високо от експертите в обществения съвет, а оттук нататък предстои депутатите да "конкретизират текстовете". Петър Петров от "Атака" посочи, че партията му е съгласна с новата структура на кодекса, която позволявала с него да се работи по-лесно, и добави, че има забележки, свързани с някои подробности. Като цяло обаче проектът бил добър.

Красимир Ципов заяви, че в общата част на кодекса липсват "някои основни положения" и че проектът връща лоши практики, свързани с контролирания вот и купуването на гласове. Мая Манолова пък за пореден път изложи предложенията, зад които застава парламентарната група на левицата. Това са  машинно гласуване, пропорционална система с възможност за пренареждане на листата, но без задължителна преференция, професионална и независима Централна избирателна комисия, интегрална бюлетина, равнопоставеност при допускането на кандидатите до участие в изборите и при медийното отразяване, което ще се гарантира с безплатни участия в обществените медии и ваучери, финансирани от държавата, за участия в частните. Изрази лично мнение, че предпочита смесена система със 120 мажоритарно избрани депутати и още толкова от пропорционални листи, но не е успяла да убеди БСП в тезата си.

Четин Казак пък посочи, че ДПС няма да отстъпи от защитата на "някои изконни права на българските граждани" и ще настоява за отпадане на нормата за уседналост на местни избори.

В дискусията се включиха и членове на обществения съвет, който комисията реши да разшири от следващото заседание с още двама души - представители на обществените телевизия и радио. Председателят на партия "Другата България" Божидар Томалевски, който е член на съвета, се съгласи, че проектът е "добра основа", но изрази съжаление, че правата на българите в чужбина не са защитени. "В тази добра основа не виждам нещо революционно за българите в чужбина", посочи той и се възмути, че темата за въвеждане на нов многомандателен район за живеещите извън България упорито се отбягва. Манолова пък му отвърна, че далеч не всички посрещат идеята за такъв район радушно. Предложението обаче присъствало като вариант в проекта.

Дългогодишният изборен наблюдател Стоил Стоилов заяви, че на практика всички изборни закони досега са били добра основа, върху която е можело да се стъпи. "Това мен не ме удовлетворява, обществеността очаква конкретика", каза той и настоя парламентарните групи най-сетне да вземат конкретни становища по детайлите на предложените текстове.

Мая Манолова закри заседанието с констатацията, че отказът на ГЕРБ да участва в гласуването на проекта улеснява работата на комисията, тъй като ще спести време, и изрази надежда, че същинската работа на парламента по изготвянето на закона ще приключи до края на календарната година.