На училище в затвора
"От нашия житейски опит: вечерта е по-мъдра. Водата спи, ние не спим". Думите са на ученик във втори клас, който е на около 30 години. Класната стая, в която върви урок по български и литература, е в Централния софийски затвор. На училище там ходят близо 90 души.
Пред централния вход пазят двайсетина служители на "Съдебна охрана", един е до бариерата. Тежка врата разделя външния двор от самия затвор.
В него се влиза, след като се преминат още няколко охраняеми поста и железни врати. Ако не бяха двамата охранители-придружители, малкият и тих коридор е съвсем обикновен, какъвто може да се види във всяко друго училище.
Един учебен час
Училището - едно от деветте подобни в България, е до четвърти клас. До осми клас се учи в общежитието на затвора в Казичене. Училищата в затворите се отварят по предложение на министерството на образованието и с решение на Министерството на правосъдието. След обявяване на конкурс се избира директор, който назначава учителите след съгласуване с началника на затвора.
Мъжете от първи клас отказват журналист да присъства в часа им въпреки обещанието, че няма да бъдат снимани.
| Близо 1700 затворници в България искат да учат през учебната 2013 - 2014 г. |
Второкласниците са по-гостоприемни. А учителката решава да удължи часа с 10 минути, за да има време за разговор.
Идвай, не се притеснявай, подканя един от мъжете. В часа по български език и литература правят преговор на урок по словоред. В първото упражнение трябва да свържат в изречение думите "гнили", "се", "с", "пали", "огън" и "дърва", които учителката написва на бялата дъска. Над нея е карта, с надпис "Моята родина България".
| Централният софийски затвор се състои от три сгради - тази в София и двете затворнически общежития "Казичене" и "Кремиковци". |
Първият, който се престрашава, е Янко. Изречението е "С гнили дърва не се пали огън", правилно казва той. Негов съученик напомня, че думите трябва да бъдат свързани по смисъл. Докато трае препитването, в стаята влиза униформен, а от класа някой шеговито подвиква "Старшината да каже" и "нека новият (репортерът) да каже".
Въпреки шума в стаята видим е интересът на учениците, които се надпреварват да дават своите предложения за подредбата на изреченията. Сред тях има мъже както от ромски, така и от български етнически произход. Момчета на видима възраст около 20 години учат заедно с 40-годишните.
Ползите за затворниците
"Като идвам на училище, това ми помага по-бързо да излежа присъдата си", казва Митко. Един месец ходене на училище намалява присъдата с около седем дни, тъй като 16 учебни часа се зачитат за три дни затвор според Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията. Ако ученикът направи повече от три неизвинени отсъствия или наруши дисциплината, той не може да се възползва от това право за седмица, през която се е провинил.
Ходенето на училище подобрява и поведението на затворниците, което им позволява да бъдат преместени в общежитието в Казичене, където режимът е по-лек. Там затворниците имат право и да работят, и да посещават училището, в което се учи до осми клас. Освен това постоянните занимания уплътняват времето и така то минавало по-бързо.
"Ученето ще ми помогне да си намеря работа", надява се Димитър, който е в 1 "в" клас. В междучасието на въпроса защо не е ходил на училище като дете, той отговаря, че не е имал възможност. Сега обаче мисли, че трябва да учи, за да бъде приет от хората извън затвора.
Съученикът на Димитър, Радослав, признава, че е неграмотен и иска да си намери работа. "Неграмотен човек не си е работа", казва той, радва се, че с всеки следващ ден научава все повече.
Мъжът, който е на 23 години, вече има дете. Присъдата му е дълга, не казва за какво я е получил. Детето на Радослав все още е малко, но той уверява, че ще направи всичко възможно, за да получи най–доброто образование.
Ние не само учим. Тук създаваме и контакти, казва 22-годишният Пепи. За него училището освен с всичко останало е важно и с приятелствата, които се създават.
Любимите предмети на трите момчета са математика и история. Не обясняват защо чак толкова обичат математиката, но за историята Пепи дава пример с величието на Васил Левски. Според него всеки може да заслужи да бъде запомнен.
Попитани пред какви проблеми са изправени, учениците не отговарят, а само казват, че са много доволни, че учителите и социалните служители много им помагат. Учителите обаче отказват да говорят.
Урокът е свършил. На изхода... охранители вкарват висок мъж с брада, белезници и вериги...