Общинският съветник в София за втори мандат Калоян Паргов оглави днес най-голямата организация на БСП - тази в столицата. Той поема структурата, която осигурява една трета от кадрите на партията изобщо, на 36 години - на толкова Сергей Станишев оглави БСП.

За себе си Паргов казва "момчето от Толева махала" (както го познавали в район "Връбница", където председателстваше от 2011 г. районната организация), тръгнало от най-ниското стъпало на партийната йерархия и стигнало до зам.-председател по организационната и кадровата политика на БСП-София, но "без да ползва асансьора". За опонентите му обаче той изпълва напълно съдържанието на думата "кариерист". Други пък го смятат за надменен, с което успял бързо да си създаде много врагове в партията.

Паргов е роден в Пловдив, но израства в София, учи във Втора английска гимназия. Заради английския език и интересите му са в международните отношения - се дипломира в тази специалност в УНСС, след това прави магистратура "Европейска интеграция", а вече е и доктор по европейска икономическа интеграция. През 2010 г. завършва и училището за политика, специалност "Политически мениджмънт".

Университетът го среща с професора по финанси Григорий Вазов, а през 2006 г. става програмен директор на консултантската му фирма "Вазов институт" ЕООД. Година по-късно до днес е изпълнителен директор. По същото време влиза и в Национална агенция за оценяване и акредитация към Министерски съвет, която се занимава с качеството на висшето образование в България. В тези години започва и партийното развитие на Паргов.

В семейството му са били активисти на БКП. Баща му е бил член на БКП, а майка му - на ДКМС.

Син е на проф. Драгомир Паргов, декан на факултета по информационни науки в Университета по библиотекознание и информационни технологии, чийто ректор е Стоян Денчев, който е бил част от бившата ДС и "Мултигруп". Паргов-баща е проверяван два пъти от Комисията по досиетата - като декан и като член на Висшата атестационна комисия, но не е установена принадлежност към репресивния апарат на тоталитарния режим.

Казва, че още през 1998 г. започнал активно да помага на левицата в предизборни кампании. Лепял плакати, подготвял срещите с избирателите, членувал в секционните избирателни комисии в район "Връбница". Често му се падало да е в комисия в Толева махала (на границата с Божурище) и в квартала започнали да го разпознават като "момчето от Толева махала".

В БСП го води познанство с Кристиан Вигенин от 2001г., но докато още Станишев е международен секретар. След избора на Станишев за председател на партията в края на 2001г. международният отдел беше поет от Вигенин - тогава и Паргов започва да сътрудничи по международните въпроси на партията.

Сенки от миналото по това време бяха извадени преди дни, докато вървеше кампанията за избор на председател на БСП-София. Тогава анонимно беше разпратено електронно писмо до медиите, в което се напомня информация от април 2001 г., когато Паргов е бил представител на тогавашната коалиция "Обединени земеделски сили" начело с Яне Янев (30-годишният Янев все още не е толкова популярен) в парламентарните избори тогава. Пред "Дневник" Янев веднага си спомни, че Паргов е членувал за кратко в младежката структура на тогавашния му десен НС-БЗНС, но заради членството на родителите му в БКП се разделили. Паргов пък отрича да е бил член на друга партия освен БСП.

Партийната кариера на Паргов започва от 2005-2006 г., когато БСП е най-голямата партия в тройната коалиция. Казва обаче, че политиката винаги го е увличала, но по-скоро експертно, не със заемането на политически длъжности.

На парламентарните избори през 2005 г., когато занесъл секционните протоколи в районния съвет на БСП, за първи път се запознал и с председателя на БСП във "Връбница" Петър Колев, ректор на Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков". Тогава получил и първата покана-настояване да се присъедини към социалистическата партия. Три месеца мислил, убеждавали го и приел. Бързо оглавява основна партийна организация в района - най-ниското стъпало в партийната йерархия. "Основната тухла в постройката, която ти дава възможност за добра обратна връзка с членовете и активистите ни", коментира Паргов.

Скоро след това обаче се издига в тази йерархия - зам.-председател на район "Връбница", член на Градския съвет на БСП-София, от 2012 г. председател на районната организация и зам.-председател на столичната организация и то по един от най-важните ресори - организационна и кадрова политика.

През 2007г., когато за първи път беше решено листата за общински съветници да бъде подредена от делегатите на градската конференция, Паргов попада в челната десетка и съответно е избран за общински съветник. През 2011 г. по същия почин е избран и за втори мандат и като такъв е зам.-председател на Надзорния съвет на Столичната общинска агенция за приватизация с хонорари около 30 000 лв. годишно.

Две години по-късно - през 2009г., е кандидат за евродепутат на неизбираемо място. Казва, че и не искал да стане евродепутат, защото поел ангажимент пред избирателите си да ги представлява в общинския съвет. Една национална предизборна кампания обаче му дава възможности да опознае партията в страната, да се срещне с различни хора, да излезе на сцената с утвърдени популярни имена като Кристиан Вигенин, Ивайло Калфин, Илияна Йотова.

Два месеца след евроизборите, когато е учредено Младежкото обединение на БСП, Паргов е конкурент за председател на структурата, но след избора на Явор Гечев за лидер той го кани за международен секретар на младежката организация. Излиза от нея миналата година, когато е на 35 г. и смята, че трябва до отпуши партията за по-младите си другари.

На фона на партийната му кариера социалисти бяха учудени, че той не попадна нито в листите за предсрочните парламентарни избори тази година, нито в изпълнителната власт. Явно го подготвят за председател на БСП-София, предположиха приятели и опоненти на Паргов. Ако беше депутат, областен управител или зам.-министър, това е несъвместимо с позицията на партиен председател според устава на БСП.

Паргов обаче твърди, че е имал покана да бъде издигнат за кандидат за депутат, но устоял на изкушението, защото "от морална гледна точка не смятам, че е добре да ти гласуват доверие за политико-експертна дейност, а ти после да търсиш развитие в съвсем друга посока". Устоял на "натиска" да се съгласи да е областен управител на София, защото "партийният коловоз е по-важен за мен, защото партията е основата на политиката, а депутатите и общинските съветници са инструментът за реализацията й".

Според социалисти подкрепата на дългогодишния лидер на БСП-София Румен Овчаров за Паргов не е била толкова силно "за", а по-скоро "против" основния му конкурент Николай Малинов и изборът се свеждал до "най-малкото зло". Те определят Паргов като "послушния", на който "като му дръпнеш дясното ухо, ще завие на дясно, а лявото - наляво". Така Овчаров ще може запази влиянието си върху структурата, докато Малинов е показал, че може да взима самостоятелни решения.

Паргов е предпазлив за отношенията си с Овчаров. Казва, че се запознали още, когато става член на Градския съвет, но са в по-тесни контакти, когато влиза в ръководството на БСП-София. Намеренията му сега са за кадрови промени, но едва ли те ще бъдат в разрез с позицията на Овчаров, Анна Янева и други стари играчи от софийската организация.