Съдебната реформа: Хроничните недъзи остават, политиците нехаят
Нито един политик от законодателната власт не се отзова на конференцията във вторник, на която бе представено детайлно изследване на напредъка и слабостите на реформата на правосъдната система в България за първите 5 години от членството ни в ЕС - до март 2013 г.
Изследването е извършено от Български институт за правни инициативи (БИПИ), като са оценени 30 фактора, важни за реформата на правосъдието в новите демокрации. Експертният анализ показва, че съдебната реформа в страната не се е придвижила значително, а в някои аспекти все още има остра необходимост от подобрения, както меко са се изразили експертите на БИПИ.
Въпреки многобройните законодателни и структурни промени, основните проблеми, които са анализирани от години в медиите и фигурират и в мониторинговите доклади на Европейската комисия, продължават да стоят на дневен ред. Някои от тях обобщи в експозето си програмният директор на БИПИ Христо Иванов:
- Съдебните решения често са резултат на неправомерно влияние и нарушена независимост на системата;
- Прилагането на принципа за случайното разпределение на делата продължава да буди съмнения;
- Атестирането на магистратите страда от необективност въпреки новоприетите правила, все още липсват гаранции, че най-добрите професионалисти ще растат в съдебната система;
- Кариерното израстване на съдии, прокурори и следователи продължава да е белязано от непрозрачност и немотивираност;
- Нездрав интерес към постовете на административните ръководители (председатели на съдилища и шефове на прокуратури);
- Дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет поражда скандали, във ВСС няма статистика на дисциплинарните дела и наказания, самият процес не е гарантиран с безпристрастност, необходими са законодателни промени.
В словото си вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова открои два проблема - нерешеният все още въпрос за неравномерната натовареност на съдилищата и съдиите и - отново - за случайното разпределение на делата, на което се очаква да акцентира и предстоящият мониторингов доклад на ЕК. Това са двете неща, без които не може да приключи съдебната реформа, подчерта Златанова. По думите на министър Златанова можели сме да очакваме в началото на следващата година резултат от съвместните усилия на ВСС и Министерството на правосъдието: "ще имаме картината на проблема и ще бъдат взети мерки за разтоварване на най-натоварените райони".
Председателят на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев подчерта, че на съдебната власт се приписват и грехове, които не са нейни, а се дължат на действия или бездействието на политическата власт - той даде пример с все още неизбрания главен съдебен инспектор, за което парламентът се оправда, че не можело да се събере квалифицирано мнозинство.
Членът на ВСС и председател на Етичната комисия Ясен Тодоров посочи, че за решаване на проблема с неравномерната натовареност пречи и финансовата необезпеченост на 500 магистратски места в страната.
Две тези се очертаха по въпроса как да се постигне бързо придвижване на съдебната реформа. Според бившите конституционни съдии Владислав Славов и проф. Пенчо Пенчев необходима е промяна на конституцията, ако искаме бърз и качествен скок в реформирането на съдебната система.
Според адвокат Даниела Доковска и Христо Иванов - и без промяна на конституцията ВСС може да стане по-ефективен, независим и обективен в управлението на съдебната система, като в него се обособят две камари: една - на съдиите, и друга - на прокурорите и следователите.
Малък окуражаващ лъч за съдебната власт е една любопитгна констатация в доклада: че агресивното говорене срещу съда на представителите на политическата власт, особено през последните години, влияе по-силно върху хората, които не са имали контакт със съдебната система. У онези, които са имали досег със съда като потребители,недоверието към съдебната власт е по-ниско.
Утре можете да прочетете в "Дневник.бг" извадки от доклада.