Истинският мач на един бивш наркозависим

Идва един момент в живота, в който не се издържа... Въпросът е дали ще умра, или ще живея. Сега се уча да живея. Това са думи на 33-годишния Григор М., преодолял зависимостта си от наркотици.
Според службата на ООН за наркотиците близо 250 000 души в България редовно взимат наркотици. Много често обществото проявява незаинтересованост, без хората да се замислят какви усилия се изискват, за да бъде прекъсната зависимостта.
Колцина успяват да се освободят? Няма официална статистика. Според основателя на терапевтичната общност "Ново начало" Желяз Турлаков близо половината, доверили се на подобни институции, завършват лечението си.
Григор М. е взимал наркотици през повече от половината си съзнателен живот, от гимназията. Завършил е математическа гимназия, а след това "Информатика". Умен и приятен събеседник. Чист е от три години и работи в терапевтична общност.
"Сега работя в терапертичната общност "Ново начало". Както те ми помогнаха, така и аз искам да им помагам", казва. Тази общност е основана от Желяз Турлаков, също бивш наркозависим. Григор се грижи за снабдяването с храна, работи с наркозависими. Една от целите, които си е поставил, е да развие консултантска дейност - "Това е работа с хора, много проблемни хора и аз съм наясно с това".
" Заради дългогодишната зависимост едва сега трябва да се справям с проблеми, пред които се изправят тийнейджърите", казва Григор. |
Провалените опити и успехът
Григор е започнал с алкохол в гимназията, след това опитва марихуана, а после преминава към хероин, амфетамини и кокаин. Основна при него е била хероиновата зависимост. "Алкохолът е първата крачка в зависимоста ми. След марихуаната всичко започна все едно някой отвори вратата".
Преминава през няколко несполучливи опита, а успешно е последното лечение, на което той сам решава да се подложи. Според Григор причината е, че програмата е била съобразена с личността му. А е решил да спре наркотиците, защото: "Идва един момент в живота, в който организмът не издържа. Нито физически, нито психически, въпросът е дали ще умра, или ще живея".
Като най-лесен определя първия етап от лечението, който е прекарал в терапевтичната общност. Там изкарах абстиненцията си, спомня си. После - "Чувствах се като новородено дете".
Вторият етап, връщането в обществото, когато пациентът живее извън общността, според него е най-тежък. Тогава е трябвало сам да прилага уменията, придобити в терапевтичната общност. Въпреки това в трудните моменти не е оставал сам, а е търсил помощ от приятели от общността.
Третият етап продължава през целия живот, това е истинският мач, казва сега Григор. Началото на този период той свързва със страха и неувереността, но вярва, че няма да се върне към старите навици. По думите му в "подземния свят" за много кратко време могат да се спечелят много пари, докато в живота на независимия печалбата и успехът се постигат изключително бавно.
Карта с болничните заведения, в които наркозависимите могат да потърсят помощ. |
"Нещата винаги са на косъм. Но за мен няма такава възможност като връщането, защото в зависимостта не мога да намеря нищо", мисли Григор. Днес има онова, което е търсил – самостоятелност, смислена работа, приятели, пътувания. За разлика от преди. Тогава единствената мисъл е да вземе наркотика и да намери пари за следващата доза.
Мнението му е, че за всичко това, за проблемите на наркозависимите трябва да се говори.
Терапевтичната общност, в която той работи, е основана от друг бивш наркозависим - Желяз Турлаков. "Истинският проблем не е употребата на наркотици, а човешкото психично разстройство. Ние лекуваме човека на личностно ниво", казва Турлаков. Според него лечението на хероинова зависимост с метадон затвърждава у зависимия мисълта, че не може да се справи без помощ от друго вещество.
Терапевтичните общности са за хора, които наистина искат да преодолеят зависимостта. По думите на Желяз Турлаков половината от постъпилите успяват да се преборят. Лечението продължава близо три години. "Ако някой каже, че има краткосрочни методи за справяне с този проблем, той откровено лъже", казва Турлаков.
Държавата и борбата с наркозависимостта
Най-опасни според Виолета Богданова, заместник-директор на Националния център по наркомании, са синтетичните веществва, последствията от употребата на които все още не са ясни. |
Всеки, който има опиатна зависимост от повече от една година, може да избира между лечение за детоксикация и метадонова (поддържаща) програма. Първият етап от лечението (при хероинозависимите) е детоксикацията, която се извършва в психиатрични отделения на болници в страната. Тя продължава около 14 дни, но се използва и методът на свръхбърза детоксикация - между 24 и 48 часа. При нея пациентът трябва да бъде в добро състояние
В София за такова лечение приемат в три болници – Военната, Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм в Суходол и "Пирогов", където пациентът си плаща. В София има 30 легла, а в цялата страна - 486. Местата за детоксикация в София са твърде недостатъчни, смята Виолета Богданова. Общо 4302 са местата за лечение чрез детоксикация, от които 1350 са напълно безплатни, 1526 са частично платени, а за останалите 1425 места пациентът си плаща сам.
След детоксикацията се пристъпва към етапа на дълготрайната рехабилитация, при кооята се работи върху преодоляването на психологичните проблеми. "Това е по-тежката част от лечението. Ако не се пристъпи към този етап на лечение, детоксикацията е безсмислена", казва Виолета Богданова.
Пре 2011г. повече от 2400 души са били обхванати от системата за лечение на наркозависимости. Близо 300 души успешно са завършили програма за психосоциална реинтеграция.