Читателски Дневник: Какво се случва във Великотърновския университет

Препубликуваме текста на Габриела Стаменова, студентка по приложна лингвистика – английски и японски език, IV курс от Великотърновския университет, изпратен до "Дневник". Заглавието и акцентите са на редакцията.
Докато вниманието на всички е насочено към случващото се под високите сводове на Софийския университет и останалите столични висши училища, разбойниците, имали късмета да се внедрят навреме в образователните институции из останалите кътчета на страната, са свободни да действат необезпокоявани. Окупатор или не, когато те спъват на всяка крачка, трудно можеш да постигнеш нещо.
Нека работим с конкретни случаи, защото най-лесно би било да се изживяваме като страдалци без никаква подкрепа (но и отговорности, е-хе, животът е хубав, само да я взема тая диплома) и да спекулираме според злобата на деня.
Какво се случва във Великотърновския университет? Действащите лица са група студенти, окупирали учебна зала, за да демонстрират недвусмислено, че недоволството от статуквото – политическо и най-вече за пореден път морално – не е ограничено в рамките на столицата. На тях им е заявено и продължава да им се заявява, че били превишили правата си – все пак университетът не е мястото да се решават политическите въпроси.
Това е казано на езика на хората отгоре; естествено всички останали знаем, макар и интуитивно, че в действителност
политиката присъства най-силно там, където се твърди, че я няма.
Защо на младите мъже и жени, които използват университета като трибуна, за да покажат, че са не просто "недоволни българи", а недоволни студенти, онези, от които бъдещето на страната уж зависело, се казва да оставят политическите въпроси на входа на учебното заведение?
А междувременно до същия този вход, на фасадата на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", е окачен транспарант, сложен там да отбележи 120 години от основаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Мистификацията е пълна, понеже такава организация не съществува, още по-малко пък 120-годишна.
ВМОРО е майчината организация на ВМРО, за чийто наследник се е самопровъзгласила съществуващата днес националистическа партия ВМРО-БНД. И тъй като днес не съществуват нито ВМОРО, нито ВМРО, е редно да счетем, че въплъщението, в което увлечението по македонския въпрос е отпразнувало своя сто и двайсети рожден ден, е именно ВМРО-БНД – действаща политическа партия. И как се случва така, че
банер, който свидетелства за явно политическо пристрастие, е окачен на фасадата на едно "неполитизирано" учебно заведение?
За да разберем, трябва да се запитаме кой в тази институция взима решения и още по-важно - кой прави предложения и как се обсъждат те?
Съвпадение ли е, че оглавяващият студенския съвет на университета Недялко Стоянов, който прехвърля картофа към студентите от ИФ (бел. ред. - Историческия факултет), но брани банера с любимия на всички политици празен аргумент, че трябва да си уважаваме историята, е член на активната в момента партия ВМРО-БНД (с чиито реклами и плакати е изпълнил и своя профил във фейсбук)?
Съвпадение ли е също така, че помощник-ректорът на ВТУ доц. Милен Михов е водач на общинската листа на същата партия в последните парламентарни избори? Дали нямаме работа със стимулирано от университетското настоятелство присъствие на политическа партия в рамките на учебната институция?
Ако не разбирате ситуацията, трябва да се поинтересувате малко от политиката на родните партии по отношение на младото поколение. Все по-очевидно става, че
някои от тези партии всъщност са по-скоро религиозни ордени.
И всеки от тези подобни на октоподи ордени има своите младежки ядра, които биват използвани, за да може университетите и останалите територии за младежка изява да бъдат превзети и отдолу.
Все пак работата е най-сигурна, когато не само оттоворните да взимат решения са в редиците на определена организация, ами и младите, които уж бранят собствените си интереси, реално защитават интересите на същата тази организация. По тази причина навярно в тъмниците под "Позитано" 20 ден и нощ юноши гледат "образователни филми" и пият мътни смеси, които ги правят по-възприемчиви, за да могат един ден да излязат на повърхността и да се идентифицират пред някоя камера като студенти, и то не какви да е, ами крайно против окупацията.
Друго обяснение за появата на този феномен няма. Нещо подобно се случва и във Великотърновския университет. Някакви отрочета на някаква организация по своя или по нечия воля са се внедрили в апарата на институцията и работят за благото на партията - и от името на ръковоството, и уж от името на студентите.
А междувременно на окупаторите се казва с "политическите" си искания да отидат някъде другаде. Политически днес е скверна дума. Угодническа дума. Ние, студентите от 321-ва аудитория,
много добре знаем, че, влезеш ли в политиката, не си човек.
Ние не искаме да влизаме в политиката такава, каквато е.
Ние четем платформите на партиите, избираме внимателно какво да подкрепяме и какво не и искаме парламентът да е мястото, където да се водят плодотворни дискусии, да се развиват стратегии, които да работят в полза на обществото. Но след като там или разговорите се въртят около това чия любовница на какъв пост е сложена, или с един такъв особен тон се разменят заплахи и иронични забележки, намираме за нужно да се намесим.
Очевидно един парламент, отклонил се е от предназначението си, не е в състояние да изпълнява функциите си. В този смисъл исканията ни към него вече не могат да се определят като политически – случващото се там няма нищо общо с етимологията на думата.
Същото наблюдаваме и в университета ни –
дори минимумът от заложените в стратегията за развитие цели не е изпълнен.
Имаме си нова спортна зала, но нямаме безжичен интернет. Имаме Фейсбук партита с преференциални цени на алкохола, но нямаме разработени извънаудиторни дейности.
Раздават се награди за сключени договори за специализации, но кой нормален едва проходил журналист би искал да носи кафета по осем часа на ден в "Евроком Царевец" (примерно)? Същевременно смислените стажове и магистърски програми буквално пустеят. Никой не пита за причината. Ние не само питаме, а знаем къде се спотайва и се опитваме да намерим решение чрез непрестанни дискусии. В отговор срещаме засилена охрана и нападки.
Благодаря ви много, о, драги колеги, които досега не съм виждала на лекцията по литература, но явно точно в момента много държите да присъствате. За вас го правим. Надявам се да излезете вдъхновени и от часа по синтаксис, в който темите се диктуват (между сексуалните шегички, пускани от преподавателя). Надявам се да си намерите приятна службица с десетте страници дипломна работа, на които явно сте способни след четиригодишно обучение. Наистина – со кротце, со благо и напред към сполуката. Проблем няма никъде, камо ли във вашия предавател.