Депутатите си гласуваха по-високи глоби за неизвинени отсъствия

Депутатите си гласуваха по-високи глоби за неизвинени отсъствия в три поредни заседания или в пет заседания за месеца. Според ГЕРБ санкцията е неработеща, тъй като според тях само Делян Пеевски от ДПС имал повече от 5 отсъствия на месец.
Според действащия правилник на парламента при неоправдани отсъствия за три поредни дни или общо пет в месеца на депутатите се отнема две трети от месечното възнаграждение. С приетата днес поправка ще им се отнемат и две трети от допълнителните безотчетни пари, които им се полагат за сътрудници, експерти и други. Според финансовите правила на парламента депутатите получават т. нар. безотчетни пари в размер на две трети от основната заплата, която е 2196 лв., тоест - около 1500 лв. месечно.
Парламентът гласува още една поправка - когато поради липса на кворум заседанието бъде прекратено, на народните представители, отсъствали по неуважителни причини, ще се удържат две трети от дневната надница.
Въпросът за финансови санкции на отсъстващи депутати възникна още през лятото, когато ГЕРБ напусна парламента и в продължение на около два месеца депутатите не идваха на работа. Тогава от "Атака" предложиха по-високи глоби.
Водещият днешното заседанието зам.- председател на парламента Мая Манолова посочи, че към края на октомври общо отсъствията на депутати от ГЕРБ са над 1650.
Зам.- председателят на групата на ГЕРБ Красимир Велчев обвини управляващите в популизъм и даде пример с групата на бившите управляващи в миналия парламент, когато са санкционирали депутатите си за участие в по-малко от половината гласувания за ден. Тогава от глоби и неплатени надници ГЕРБ събрала около 200 хил. лв. с които били направени дарения Той обаче не отговори на "Атака" защо това правило е важало само за ГЕРБ, а не за всички парламентарни групи.
По предложение на зам.-председателите на парламента Мая Манолова и Христо Бисеров беше решено комисията за взамимодействие с гражданските организации, оглавявана от Манолова, да осъществява парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи чрез публични обсъждания. Не беше възприета първоначалната идея това да се прави от специална подкомисия към комисията.
Беше подкрепено и предложението на председателя на парламента Михаил Миков депутати да могат да изискват доклади от институциите, избрани от Народното събрание.