Това, което се случи вчера (12 ноември 2013 г.) беше хаотично, агресивно, срамно. И най-вече – ужасно тъжно.

Защото властта успя да докара хората до такова отчаяние и разделение, че освен със собственото си възмущение от случващото се те трябваше физически да преодоляват прегради, щитове и полицаи.

Защото властта си осигури изнизване. Срамно и недостойно. Приличащо на манифестация от стар филм за времето на социализма. Дори не като от филм. Приятелка разказа как преди години полицията спирала всички коли и хората наоколо трябвало да замръзнат по местата си, когато сутрин в Банкя минавал кортежът с Тодор Живков. Тя била малка и питала "Защо?". Сега не е и не иска да стои мирно срещу наглостта на властта, която от депутатския си автомобил показва среден пръст срещу (рано)будните. Вчера от стълбите на Националната художествена галерия в далечината се виждаше непрекъсващият щит от полицаи, оградили изхода на парламента при БАН. Беше контрастно – жълти опразнени павета, черна рамка около тях и спонтанните скандирания. Вероятно заради прочистеното пространство от време на време имаше и ехо.

Колите на народните представители, преминаваха с мръсна газ близо до главите на легнали и притиснати от полицаи момчета и момичета. Студенти. Млади хора. Деца.

Беше ужасно тъжно. Защото властта се изправи срещу тях (най-честата реплика чута в тълпата, отправена от възрастни и не само хора – Защо биете децата си?).

Тези, които би трябвало да останат да живеят тук. Да отгледат на свой ред децата си, да сбъднат мечтите си, да се развиват, смеят, плачат.

Беше ужасно тъжно. Заради яростта на възрастните хора, дошли да защитят тези нечии деца. Заради тяхното упорство и отпор към полицаите. Заради отчаянието в погледите им и думите им - "че ние не успяхме да променим нещата и те се борят за същото".

Заради липсата на отговор на въпроса: каква е цената на всичко това?

Тълпа от студенти хванати за ръце се опитват да дадат отпор на приближаващите се полицаи пред "Александър Невски". Лицата им са измъчени от усилието. От другата страна стоят хора с маски, каски и щитове. В хаоса отнякъде на земята пада парче знаме със значка на ранобудните студенти. Полицаят се провиква с отчаян тон на близкостоящ журналист. Следва кратък разговор, започнат от полицая:

Привързаност към националния символ в момент, когато се изправяш срещу нацията. В момента, когато в тълпата се чува как полицай приканва колегата си: "хващайте следващия".

Същевременно полицията, без да бъде провокирана от студенти в светлата част на деня (сред които и много момичета) сама по себе си провокира, като отцепи голям район около "Александър Невски" (където за разлика от друг път нямаше контрапротестиращи), опита се отново да вкара митичния бял автобус (този път пълен със служители на реда) и на два пъти ескалираше напрежението като през символичната жива верига от хора пускаше полицейски автомобили с пловдивска регистрация.

Полицията буташе (с щитове, зад или под които имаше полицейски палки), обиждаше (протестиращи бяха наричани "боклуци"), удряше (с ритници и юмруци), носеше маски, прикриващи лицата им.

Притискаха хора към стените и ги заплашваха, дърпаха момчета за косите, ритаха момичета.

Много протестиращи разказа, че в сблъсъците с униформените, са били дърпани и отвеждани към коли на полицията, а след това пускани.

Репортер на "Дневник" видя две момчета, които бяха вкарани в помещение до паркинга на хотел срещу сградата на БАН. Там те бяха държани почти два часа (защото са се опитали да мятат праз по преминаващите коли). Стояха в неизвестност заградени от няколко полицая. Попитани дали са им разяснени правата, подписали ли са заповед за арест и други неща, органите на реда, не им позволиха да отговорят. Няколко минути по-късно, момчетата бяха освободени.

Друг показателен случай е този на преподавателя от Философския факултет Нора Голешевска и още трима души, двама от които студенти. Четиримата бяха държани около час в камионетка на жандармерията, без органите на реда да им се легитимират. Причината беше, че са легнали на жълтите павета, препречвайки пътя на депутатските автомобили. След това те бяха отведени в районно полицейско управление, където полицаите отново не се бяха представили. В крайна сметка те също бяха освободени, без да им бъде повдигнато обвинение.

Малко след 23 ч. на кръстовището пред Софийския университет, когато всичко утихваше и оставаха все по-малко хора, полициите изведнъж започнаха да слагат каските, максите, протектори пред устата (черни, приличат на намордници), по радиостанцията на тези, разположени точно пред сградата на Ректората (някои от тях на самото стълбище) се чу: "ако се противопоставят, задържате, по камиончетата и след това по разпределение". Минута след това те тръгнаха от три посоки, за да избутат протестиращите. Двама души бяха задържани, заради непредставяне на лични документи, а останалите на тротоара хора бяха удостоверени: трите им имена и единните граждански номера записани в тефтерчета. Момиче влезе в спор с полицаи, който я бутна, въпреки че вече беше на тротоара и след това отказа да се представи. Не знам какво стои зад това униформените толкова упорито да крият имената си - повече страх, или повече срам.

Затова неизбежно стигаме до:

- Кой ръководи акцията по извеждането на депутатите?

- Колко полицая бяха ангажирани?

- Защо полицаите отново бяха с маски?

- Защо някои от тях нямаха отличителни знаци – номер, значка?

- Защо полицаите масово отказват да се представят?

- Ще бъде ли извършена проверка за действията на служителите на МВР?

и най-вече на въпроса към всички институции, отговорни за управлението на държавата: