Бившият председател на Комисията за установяване на неправомерно придобито имущество Тодор Коларов не се е намирал в конфликт на интереси, както беше заявила едноименната комисия за конфликт на интереси (КПУКИ), оглавявана от придобилия впоследствие печална слава заради разкритото "тефтерче Златанов" неин шеф Филип Златанов. КПУКИ iоткрила конфликт на интереси с мотива, че Коларов, напускайки, си закупил служебните компютър и мобилен телефон като използвал влиянието си над подчинените си.

Софийският административен съд през март т.г. отмени заключението на Златановата комисия, а вчера състав на Върховния административен съд (ВАС) с председател Ваня Анчева  потвърди решението на първоинстанционния съд.

 

Коларов подаде оставка през февруари 2012 г. след по-малко от година на поста с мотив, че няма  политическа подкрепа в лицето на парламента и президента за работата на Комисията за неправомерно придобитото имущество,  и заради липса по думите му на реформаторско мнозинство в самата комисия. Оставката на Коларов, който си беше извоювал име на честен експерт, бе посрещната от премиера Бойко Борисов с открито раздразнение и груб коментар, а по-късно името на Коларов се озова в "тефтерчето на Златанов"  сред лицата, които е трябвало "да бъдат ударени".

В решението си съдиите от ВАС отбелязват, че Коларов не само не е бил в конфликт на интереси, но и не е могъл да бъде, тъй като той е освободен от длъжност на 25 февруари 2012 г., а документите за купуването на компютъра и телефона са с дата 27 февруари, когато той вече не е председател и не е могъл да влияе на подчинените си.

Освен това от експертизата, представена на още на първоинстанционния съд, е видно, че Коларов  ги е закупил на цени по-високи от тяхната пазарна стойност, което елиминира основанията за конфликт на интереси: Към момента на закупуването пазарната стойност на компютъра е била 1620 лв. с ДДС, а Коларов е платил 1728.44 лв., за колкото е бил купен от комисията като нов. Пазарната стойност на телефона пък е била 159 лв., а той е платил 213,90 лв.

Случаят Коларов беше един от най-показателните за предпоставената и диктувана отвън работа на т. нар. независим орган за установяване на конфликт на интереси.