По социално-икономическо развитие най-силно изостават областите Разград, Силистра и Сливен, а най-добре се развива София-град. Това показват данни от изследване на Института за пазарна икономика, според което от 2010 г. се запазват негативните демографски тенденции на ниска раждаемост и отрицателен прираст на населението във всички области в България.

Експертите са изготвили актуални социално-икономически профили на 28-те области в страната за 2013 г. въз основа на 58 показателя, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.

С най-нисък брутен вътрешен продукт - по-малко от 4500 лв. на човек годишно, в цяла България е област Силистра. Тя е на последно място по стандарт на живот, с много ниска заетост, безработицата - висока. Освен това има и демографски проблеми - областта е трета по обезлюдяване, като само Смолян и Габрово са още по-зле. 

Сливен пък е с едно от най-високите нива на безработица - 20 процента. Освен това областта е и с най-лоши образователни показатели; за последните десет години броят на учениците е намалял с близо седем хиляди. В момента те са около 19 хиляди. Само 19% от жителите на областта между 25 и 64 години са с висше образование. Въпреки това обаче Сливен е единствената област, в която децата до 14-годишна възраст са повече от хората над 65 години.

През последните дванайсет години се наблюдава тенденция на обезлюдяване в област Разград. Безработицата в областта е над 20 процента; едва около 40 процента от младите хора над 15 години имат работа.

Област Разград е на предпоследно място по качество на здравните услуги. Липсата на общопрактикуващи лекари и специалисти са сред основните причини за това. На един общопрактикуващ лекар се падат по над 2000 пациенти, докато средният показател за страната е под 1500 души.

Според експертите икономическата криза е оказала силен негативен ефект върху пазара на труда в цяла Северна България. Именно там се намират и областите с най-ниска заетост -  Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Силистра и Разград. За сравнение, през 2008 г. с най-нисък коефициент "трудова заетост" са били областите в Северозападна и Североизточна България, докато през 2012 г. негативната тенденция вече се е пренесла и в централните северни райони.

Най-силно икономически развитата област е София-град, където средногодишните доходи са близо 6500 лв. на лице от домакинството. Според експертите от ИПИ въпреки икономическата криза средногодишният доход в столицата не престава да нараства, като в същото време стандартът на живот се подобрява чувствително спрямо останалите региони. Повече от 55% от хората над 15-годишна възраст в София-град работят.

Въпреки увеличаването на средногодишния доход експертите отчитат ръст на безработицата, която в в края на 2012 г. е била повече от 7 процента при 2%  в предкризисната 2008 г. Основните проблеми на града са високите местни данъци и такси, замърсената околна среда и неефективната администрация, показва изследването.

Най-добре развитите области след София са Варна, Бургас, Пловдив, Благоевград и Русе. 

Интересна е статистиката за област Кърджали, където нараства броят на трудово заетите през десет поредни тримесечия. Според експертите от ИПИ тези данни могат да са резултат от недостатъчно представителни данни за областта или от силния спад на броя заети през периода 2008 - 2010 г.

От 2010 г. насам няма област с положителен естествен прираст, като в повечето отрицателният прираст се влошава  до 2013 г. Обезпокоителни според експертите са и данните за вътрешната миграция. Единствено областите София-град, Шумен, Пловдив и Стара Загора са приели повече хора, отколкото са ги напуснали. 

Сериозен е проблемът с преките чужди инвестиции. В повечето области от кризата насам те или липсват напълно, или са незначителни, е друг извод в доклада. В някои области от началото на кризата насам дори се наблюдава отлив на чужд капитал. "Тези негативни процеси неизбежно рефлектират върху пазара на труда", пише в доклада, според който пазарът на труда все още не е преодолял ударите от кризата, като безработицата продължава да расте.

Застаряването на населението и съществуващите стимули за източване на държавната здравна система водят до по-малко използване на здравните грижи, е друга констатация. 

По думите му пазарът на труда в Южна България е по-устойчив и по-добре балансиран заради по-високата мобилност на работната сила, по-добрата възрастова структура на населението, както и на факта, че в Южна България се намират четири от водещите в икономически план области на страната – София (столица), Пловдив, Стара Загора и Бургас. Очакванията на бизнеса са за по-бързо възстановяване на заетостта в южната част на страната, докато в Северна България областите, в които се очаква повишаване на броя на заетите, са само две – Добрич и Търговище.

Причините за негативните тенденции в Северна България са застаряващото население, демографският срив, липсата на инвестиции, недостатъчното усвояване на европейски средства и липсата на ефективни държавни демографски политики.