"Не съм избягал" или за охраната на окупацията, сълзите и спорта за хора с увреждания
Бел. ред. - 20 ноември, вечерта - Подпрял се е до витрината на книжарницата в подлеза на Софийския университет. Погледът му е някъде отвъд шумната тълпа наоколо, далеч и нагоре. Поздравяваме го и питаме как е. Отговаря, че слуша уличните музиканти и така изключва от случващото се, за да си почине. Преди три дни студентите са решили сградата на Ректората да бъде отворена и окупацията да остане частична през нощта и дежурствата вече са различни. Александър може да се прибере и да учи за изпити (посочва към торбата с лекциите до него). Запознали сме се на една от пресконференциите на "Ранобудните студенти" - той е момчето, което отговаря за охраната на окупацията. Екипът на "Дневник", който отразява протестите го е виждал как следи за пропусквателния режим на оградата в двора на Ректората, как прави жива верига, за да не завие протестното шествие на 10 ноември към автобуса на "България без цензура" (допуснат неясно защо до маршрута на демонстрацията), как се грижи студентите да се прибират към Ректората вечерта на 12 ноември, когато пред парламента бяха махнати заграждения и полицията изблъскваше хората от площада…Спокойно и строго. Сякаш без емоции.
Затова искахме да разкажем повече за него още преди хората да го разпознават като момчето от видеото със сълзите срещу полицая.
Александър Кирицов е
"Сълзите...това съм аз"*
За случилото се на 15 ноември в близост до "Св. Александър Невски", когато кордон от полицаи препречва пътя на Ранобудните към храма, студентът започва с това, че е пестелив на емоции, но в онзи момент не успял да се овладее и се разплакал: "Възмутих се, че полицаите стояха като безмълвна стена от месо и не общуваха с нас". Това, което не се е видяло след това в кадрите е, че след пускането на кордона двама полицаи го поздравяват. "Един от тях ме спря и ми стисна ръката. След това дойде друг и направи същото. Това ме накара да изтръпна".
Александър Кирицов е на 25 и следва адаптирана физическа активност и спорт за хора с увреждания в Националната спортна академия (НСА). Участва в окупацията на Ректората почти от началото. Включил се е след телефонно обаждане от негов приятел от СУ, който го помолил да помогне. Щастлив е, че близките и приятелите му го подкрепят и се включват в протестните шествия, когато могат.
"Където си искам ще отида…"
Живял и работил в Испания, Португалия, Англия, Германия, Америка, Александър не би заменил родината си за друга страна. "Тук ще умра. Имах възможност да остана да живея извън България, но не го направих. За мен изборът е ясен – България".
Мечтата на Александър е да помогне за развитието на спорта за хора с увреждания в България: "Искам да изведа хората с увреждания от домовете и да ги направя част от обществото и природата, за да покажа, че те също са хора като нас".
От две години тренира и крикет в UCC Sofia (United Cricket Club) под ръководството на Сайф Рахман, за когото казва, че е човекът дал началото на този спорт в България. Има бронзов медал от Държавното първенство през тази година, а клубът им организира и тренировки по адаптиран крикет за хора със специални нужди. "Захванах се, защото уча адаптирана физическа активност и спорт и покрай адаптирания заобичах и стандартния крикет".
На въпроса, как колегите и преподавателите му от Националната спортна академия възприемат избора му да участва в окупацията на Софийския университет, той отговаря, че усеща положително отношение към себе си. "Когато съм в университета, за да отработвам часове, виждам подкрепата на всички колеги, дори преподавателите се радват и чудят как мога да съм активен и на двата фронта".
"Спортът като наука и практика изисква крайна степен на изолация и отдаденост. Изолация, защото психическото и физическо натоварване, което изпитват спортистите не може да бъде разбрано от тези, които не се занимават със спорт. За добрата подготовка на един спортист са нужни около шест години. Това обяснява дистанцирането на спортистите от обществените проблеми. Затова е логично, че няма окупация в Националната спортна академия", обяснява Александър.
Според него решението за частична дневна окупация на Ректората има положителен ефект. "В момента сме презаредени, отърсили се от психическия товар, който дълго време тежеше върху нас". Споделя, че няколко студенти, които са били против окупацията, са се присъединили към Ранобудните. Освен това колеги, които учат във Великобритания, са се върнали в България, за да ги подкрепят. "Фактът, че се организира виртуална среща и среща на живо показва, че българските студенти са будни, където и да се намират".
"Аз ще се оправя…Не е въпросът в това…"
"Ясно е, че 300 студенти срещу 9000 полицаи не могат да предприемат радикални действия. Нашата сила е в умовете и сърцата. Това, което целим, е да събудим обществото и то да види, че политиците ни заробват за тридесет години напред. Пърформансите, които разиграваме, доказват, че студентите са интелигентни и способни да показват това, което мислят със средствата на изкуството, а не посредством агресията. Ние не сме импулсивни и неразумно действащи. Хората трябва да разберат, че ние сме будилникът, който алармира, че положението е достигнало крайна фаза и е време да реагират заедно с нас".
Александър не е бил жертва на полицейско насилие, но казва, че има полицаи, които са агресивни и бият. "Опитваме се да премахнем пропастта, която стои между хора с различна позиция в обществото, било то полицай-гражданин, учител-ученик, лекар-пациент. Искаме всички да видят, че българският народ се разединява и че всичко, което се прави от страна на управляващите, е с цел манипулация. Полицаите също са потърпевши от случващото се в България, те също изнемогват като нас".
"Искам да се разходя по улиците на моята държава…"
Според него окупацията и протестът продължават до…оставка. "Ако си отдаден на каузата, успяваш да си вършиш задълженията и всяка една свободна минута да превръщаш във време за окупация. Тези дни например взех два изпита с петица", казва с усмивка. "Ние няма да позволим бъдещето ни да бъде ограбено. Въпрос на време е гражданите да преодолеят страха си, който е чисто и просто насаден и превърнат в навик. Един хроничен страх от саморазправа след изразяване на гражданска позиция и несъгласие с авторитета – в случая новата "Тройна коалиция". Гражданите трябва да разберат, че те контролират властта, а не тя тях".
* Вътрешните заглавия са реплики на Александър от разговора с полицая във видето.