БСП и ДПС се разбраха да намалят партийните субсидии с 10% (обновена в 16.10ч.)
БСП и ДПС постигнаха съгласие партийните субсидии да бъдат намалени с 10% догодина. Това ще стане при гласуването на второто четене на държавния бюджет, потвърди лидерът на БСП Сергей Станишев на пресконференция след семинара на управляващите в "Боровец", цитиран от "Фокус".
По-рано през деня за решението на управляващите съобщиха депутатите Борислав Гуцанов (БСП) и Йордан Цонев (ДПС), без да посочват процент. Сега партиите получават годишно по 12 лв. на получен глас на последните парламентарни избори.
Станишев подчерта, че се води кампания срещу политическите партии, което, по думите му, означава и кампания срещу демокрацията. Той изтъкна, че само с членски внос най-голямата партия БСП не може да съществува, а освен това обществото иска да има публичност при финансирането на партиите.
Лидерът на ДСБ Лютви Местан пък определи като краен популизъм идеите за пълно премахване на субсидиите, защото "това означава възраждане на обръча от фирмите".
Участници в семинара на управляващите съобщиха пред "Дневник", че е било постигнато съгласие предложението на Георги Кадиев от БСП за нов модел на образуване на партийната субсидия, която дава допълнително пари на парламентарните партии за депутатско място да влезе в сила от следващите избори за Народно събрание. Идеята на Кадиев е партиите в парламента и извън него да получават по 6 лв. на получен глас на вота за народни представители и към това парламентарните сили да взимат по 45 хил.лв. за спечелено депутатско място.
Въпреки общото съгласие за намаляване на субсидията още от 1 януари 2014г., се сблъскали две мнения с колко точно да се намалят държавните пари за формациите. Едни застъпили тезата за 10% - което е 1.20лв., според други трябва да е до 10% - вероятно намаление с 1 лв.
"Тук не е въпросът дали ще ги намалим с 5, 10, 15 или 20 процента. Големият смисъл е целият закон да има друга философия, защото част от политическите партии, които не попаднаха в парламента, но имат право на подобни субсидии, трябва да запазят тези си възможности", каза Борислав Гуцанов пред БНР. По думите на левия депутат законът трябва да бъде направен така, че да стимулира влизането в парламента, но и партиите, които са били близо до 4-процентната бариера, също да имат възможност да развиват дейност.
Бил обсъждан и въпросът за новия Изборен кодекс, който шефът на специалната парламентарна комисия, която се зае да изготви проект, Мая Манолова обеща да го внесе до края на изтичащата седмица. БСП и ДПС обаче спорили основно по въпроса дали двете партии да внесат два отделни проекта с предложенията на всяка партия, които да бъдат приети на първо четене, а след това да се правят взаимните компромиси за второто четене на Изборния кодекс или да се търси съгласие за общ законопроект. ДПС застъпили тезата, че трябва с левицата да внесат един проект, докато в БСП са наясно, че това би било "тупане на топката" и допълнително забавяне, тъй като очевидно трудно ще се постигне консенсус.
Съгласие по конкретните текстове за изборен кодекс и дали да има преференция, колко да е нейният праг, активна регистрация (каквато предлага Мая Манолова) обаче не било постигнато. Идеята на депутата от БСП Страхил Ангелов за въвеждане на задължително гласуване и глоба, ако не пуснеш бюлетина, също останала да "виси във въздуха", без да се произнесат двете партии по нея.