Те призоваха хората да ги подкрепят. Студентите прочетоха и становище във връзка с текстовете на проекта.

Студентите организират утре и отворена дискусия по проекта, на която са поканени Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, Маргарита Илиева от Българския хелзинкски комитет, омбдусманът Константин Пенчев и други хора. Дискусията ще е от 18 ч. в Софийския университет.

По повод протеста Ивайло Динев обяви: "Не търсим подкрепа от политическите сили. Насочваме вниманието към обществото и политиците. Не обръщаме това становище към партии в опозиция или такива, които управляват. А към всички. Който смята, че това е правилно, нека ни подкрепи в четвъртък. Тези, които ни представляват, трябва да се интересуват от това, което ние искаме", смята още Динев.

Студентите заявиха, че тяхното основно искане продължава да бъде оставка.

Ние, "Ранобудните студенти", намираме за особено важно да фокусираме общественото внимание върху някои от промените, предвидени в проекта за нов закон за министерството на вътрешните работи, както и върху системното неспазване на някои от сега действащите основни положения и принципи. 

В проектозакона сериозно притеснение будят някои от текстовете, които предвиждат промени на устройството и дейността на вътрешното министерство. Разделянето на Главна дирекция "Национална полиция" на две подзвена - Главна дирекция "Криминална полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция", е формулировка, доказала се като неефективна. По времето на кабинета "Станишев" тогавашният вътрешен министър Михаил Миков въведе подобно разделение, което се оказа крайно неуспешно в превенцията на дребната престъпност. Също така това ще доведе както до излишно раздуване на административния персонал, така и до влошаване на комуникацията между основните звена на полицията. Не по-малко безпокойство буди тенденцията за политизиране на структурата на министерството. Противно на намеренията на Цветлин Йовчев, който нееднократно публично заяви нуждата от разделяне на политическите и професионалните ръководства във ведомството, в проекта за нов закон е предвидено висшата професионална длъжност – главният секретар, да бъде назначавана от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. Досега президентът издаваше указ за назначаването на главния секретар по предложение на Министерския съвет – процедура, следваща да гарантира институционалния баланс и политическата необвързаност на назначението. 

Впечатление прави и липсата на регламентация за устройството и функциите на някои основни звена в МВР в проекта за нов закон. Описанието на процедурата по издаване на лични документи например е оставено за правилника за прилагане на закона, докато в текста на нормативния акт присъства подробно изброяване на функциите  "нещатен сътрудник". В законопроекта е въведена и промяна на средствата и правомощията на полицейските органи при осъществяването на охраната на стратегически и особено важни обекти. 

В актуалния текст на закона органите на реда могат да разполагат сили и средства, да изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охрана. 

В проекта се предвижда  всеки полицейски орган да може да отцепва райони, да ограничава временно или да забранява движението на лица и транспортни средства във връзка с осъществяването на охраната на този вид обекти. Това нововъведение регламентира блокирането на свободното придвижване на хора около тези обекти, което в последните няколко месеца се осъществява системно от полицията, без да има законово основание за тази мярка. 

Не само промените в проекта за нов закон за МВР дават основания за притеснение. 

И сега ставаме свидетели на системно неспазване на някои от основните положения в сега действащия закон като принципа за използване на сила при абсолютна необходимост и задължението на полицаите да носят отличителни знаци и да не прикриват самоличността си. Гореописаните промени, както и липсата на мерки и воля за преодоляване на тези проблеми, са в основата на нашето притеснение за бъдещето както на гражданското общество, така и на ролята на институциите като гарант за демократичните устои на правовата държава