Депутатите от БСП и правителството се оказаха неподготвени за един от най-рекламираните от тях промени в Закона за специалните разузнавателни средства - принципът на финансова обезпеченост при искане за използване на СРС-та. В мотивите, с които през лятото бяха приети промените, принципът беше наречен "най-безпристрастният начин за контрол – този на парите".

Депутатите от БСП Атанас Мерджанов и Димитър Дъбов са внесли в парламента проект за промени в Закона за специалните разузнавателни средства, с които се предлага принципът да бъде въведен не от началото на 2014, година, а от по-следващата - 2015 г. Основната причина за отлагането, видно от мотивите е, че в бюджетите на нито едно ведомство, което може да е заявител на СРС не са предвидени средства за осигуряването и прилагането на СРС.

Принципът за финансова обосновка беше приет с промените в закона за СРС-та през лятото (началото на август). Той предвиждаше всеки заявител на специални разузнавателни средства да плаща през бюджета си.

Според вносителите на промените, това планиране е било невъзможно, защото при изготвянето на проектобюджети за 2014 г. е липсвала методология за остойностяване на СРС.

Преди време "Капитал" цитира депутати, пред които председателят на Държавната агенция "Технически операции" ДАТО (наследник на закритата СДОТО, която беше към МВР) Цветан Китов е предупредил, че няма да изпълни закона, защото финансовата обосновка на СРС-тата нямало как да "стане".

Вътрешният министър Цветлин Йовчев също обяви преди време пред "Дневник", че "все още няма възможност да почне да се прилага принципът на финансовата обосновка Трябва да се изгради система, дотогава ще бъде запазен квотният принцип, който въведохме". По думите му внимателно са оценени възможностите до момента за това колко телефона могат да бъдат контролирани. "На основата на това са определени квоти за всяко едно от оперативните звена. Това ще бъде спазено. Така постигаме близо три пъти намаление на СРС-та, подслушването е много по-малко", заяви още Йовчев, без да уточни как точно ще се стигне до по-малко подслушване.

С приемането на Бюджет 2014 средствата за ДАТО бяха двойно увеличени в сравнение с 2013 г - около 50 млн. лв. Парите за подслушване и следене в последно време са били  под 20 милиона лева на година. Бюджетът на ДАТО трябваше да е много по-малък, защото разходите щяха да се покриват от институциите, които "поръчват" подслушването и следенето – прокуратурата, следствието и МВР. Освен това от ДАТО бяха извадени служителите, които обезвреждат експлозиви - те бяха прехвърлени към Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ).

Въпреки че прокламираха реформа при прилагането на СРС-та, промените през лятото не обхвана службата, която отговаря за следенето и подслушването в ДАНС и чийто бюджет не е известен.

В мотивите си Мерджанов и Дъбов посочват още, че е необходимо да се проведат "множество изследвания и да се изготвят финансови разчети въз основа на събраните емпирични данни от тях". Защо това досега не е направено, не е известно.

Според мотивите тези експертизи трябва да се направят в по-продължителен период от време "с цел качествено и количствено  наблюдение и изследване на приложението на всички възможни технически средства и оперативни способи".