През януари ще бъде учредено гражданско движение "22 септември", което да работи за обединение вдясно, за конституционно мнозинство на десните партии и за свикване на Велико народно събрание, което да приеме нова конституция. Сред основателите са поетът Едвин Сугарев, режисьорът и активист на "Екогласност" в края на 1980-те Евгений Михайлов, художникът и депутат от СДС в седмото Велико народно събрание Георги Липовански, писателката Теодора Димова, певицата Ваня Костова, бившият шеф на комисията по досиетата Методи Андреев.

Целта е да организираме национално движение, което по-късно да приеме партийна форма, обясни за "Дневник" Едвин Сугарев. По думите му в момента основателите искат да проверят на каква подкрепа могат да разчитат. На страницата на движението в социалната мрежа "Фейсбук" вече имало много заинтересовани.

Около 15 на сто от хората не могат да се идентифицират с нито една от партиите на политическата сцена. А и ние не целим да възприемем обичайния формат, с който са свикнали хората, каза Сугарев. "Ще бъдем формация, която няма да се стреми да попадне във властта, а да бъде контролираща структура. Ще подкрепяме една власт само докато изпълнява обещанията си и ще се отдръпнем от нея, когато тя се откаже от тях", добави той.

Ако има дефицит в България, то това е моралният дефицит. Бихме искали да се превърнем в морален гарант на политиката, допълни Сугарев.

Със същата цел в края на юли група от 15 интелектуалци настоя за създаване на граждански съвет към Реформаторския блок. Сред тях също имаше основатели на стария СДС като проф. Михаил Неделчев. Целта на съвета беше да гарантира, че политическите дрязги няма да вземат връх в току-що сформирания тогава блок, а партиите ще работят заедно с протестиращите граждани за преодоляване на социалната криза.

Непрекъснато вдясно изникват проблеми, караници, които пречат на дясното да реализира управленската си програма, каза пред "Дневник" Методи Андреев и даде за пример именно Реформаторския блок. Вчера пет от партиите в блока приеха принципите на политическо споразумение, което трябва да бъде подписано до четвъртък, а участието на "Синьо единство" още не е сигурно.

Виждате скандалите в блока, не искат да признаят, че единствено ГЕРБ може да направи мнозинство. А ГЕРБ не се държи като дясна партия. Искаме да бъдем дразнител вдясно, каза Методи Андреев.

За да постигне целта си – нова конституция, новото движение ще преодолява различията си с всички формации вдясно – ГЕРБ, Реформаторския блок, РЗС и други. "Готови сме да работим съвместно за постигане на конституционно мнозинство и свикване на Велико народно събрание за изработване на нова конституция, която да гарантира българската независимост, да създаде правила и условия за върховенството на закона и основата за икономическото възстановяване на България. Само с обединение, а не с противопоставяне може да се постигне нужното конституционно мнозинство за изработване и приемане на нова конституция", пише в декларация на основателите, разпространена на 10 декември. За нова конституция или поне промени в старата са се обявявали "Движение България на гражданите", РЗС, а ГЕРБ дори е наела бившия конституционен съдия Георги Марков за консултант, с чиято помощ партията да даде конкретни предложения. От месец и президентът Росен Плевнелиев уверява, че е готов да започне дебат за промени в основния закон, свързани с ролята на съдебната власт.

Ние имаме претенцията да бъдем еднакво отдалечени от всички десни формации, за да отразим най-ясно желанията на недоволните десни в 24-годишния преход. Промените в основния закон трябва да включат ревизия на този преход - лустрация, проверка на първия милион, какво стана с парите на държавата по времето на Луканов", посочи Методи Андреев. Самият той предпочитал движението да остане в по-широк формат, а не непременно да прерасне в партия. Въпреки това активисти на движението трябвало да станат народни представители, за да се превърне то в "трансмисията" между десните формации.

Разбирам желанието на създателите на новото движение за изява, но не споделям скептицизма им към Реформаторския блок, коментира проф. Михаил Неделчев. По думите му блокът предоставял достатъчно възможности за избор на демократично мислещите граждани. "Разбира се, никой не може да отнеме правото на граждани да се сдружават. Но за мен целта е да се реализират тези цели и идеи, с които се събира Реформаторският блок. Целта е да постигнем реформаторско мнозинство – не само да се даде шанс на българското гражданство да избира, но и да се формира голямо гражданско мнозинство. И за целта трябва да се търсят всякакви форми на единодействие с протестиращи, студенти, "Протестна мрежа" и други", обясни Неделчев и добави, че вижда блока като обединяващ политически субект, който да привлича към себе си не само своите членове и симпатизанти, но и други организации – синдикати, академичната общност и други.

Според Едвин Сугарев обаче блокът едва ли е решение сам по себе си. "Имам само странични наблюдения, но доколкото разбирам от хората, които са в блока, политическите фигури взимат основните решения въпреки първоначалните намерения", коментира той.

Освен целта - нова конституция, декларацията на движение "22 септември" описва и възгледите на основателите за проблемите в икономиката и енергетиката на страната. "Сегашното управление на руската пета колона в лицето на БСП, ДПС и "Атака" е последният пример за продължаващата руска политическа и икономическа инвазия у нас. Ако не извоюваме енергийната си независимост от Кремъл, в България ще продължава да властва руската олигархия и нейните нашенски слуги", пише в документа. "За съжаление дори демократични правителства се поддадоха на руския натиск. Голяма част от българската индустрия се владее от близки до Кремъл групировки, а монополистите не бяха ограничавани в достатъчна степен след приватизацията. Това поставя под въпрос жизнеността на българската икономика."