Тя прави меден шоколад с шипки, има рецепта за горчица, знае как да смеси водорасли с мед и прополис.... а съпругът й е майстор на домашната бира.  

Казва се Елица Матева, инженер е по професия, но е избрала да гледа кошери с пчели в Лудогорието. 

Нервно е в София, казва. През лятото живее в село с 300 жители "и то накрая, към гората", а през зимата – в столицата. Срещаме се в кафене, където тя любезно отклонява поканата да подслади с пакетче мед билковия си чай - "тук мед няма".

Разпитвам я за екзотичния лавандулов мед, за който съм чула похвали.

Ароматът на нашия пчелин е липовия цвят", обяснява тя. Казва, че като избирам мед, първото условие е да познавам мястото, откъдето идва той: "Срещу кошерите ни има акации, зад тях е липовата гора – от три вида диви липи – има високи, има и друг вид, по-ниски, цъфтят малко по-късно. 

Между тях полетата са с риган, мащерка, мента и магарешки бодил за силния билков мед наесен. Такъв мед вадим".

Най-много се радва, когато някой дойде да си купи мед там, където той се вади – на пчелина. Да подуши въздуха, да ги види горите, поляните, да опита меда. 

Най-много се чуди на хора, които смятат, че вече всичко знаят. Би искала

да си работи по своите задачи. 

Най-много й липсва това, че почти никой по улиците на София не се усмихва. И че хората си нямат доверие. "Вече има хора, които искат да си купуват качествени храни и изобщо продукти – дори да са по-скъпи, да знаят, че са природни, чисти, че в тях няма химия. Ако знаеш, че е качествено, пари ще се намерят. Въпросът е с доверието. Как да знаеш, че няма да те измамят", казва. 

Елица Матева обича да показва продуктите от пчелина на различни изложения най-вече заради контакта с хората. За мен е гордост, например, някой да ме попита за меда, ако иска да му покажа химическите анализи от лабораториите, справките, които имам, да провери, да ни види работата, разказва. Описва и затруднението при срещата с дама, която явно хранела съмнения към качествата на продуктите. Аргументът й бил "ако ще си купувам мед, бих си го купила от баба на село". Елица се зачудила как да отговори на това изискване – дали да отложи деловата среща за след няколко десетилетия или да прати клиента при майка си – хем автентична баба, хем на село, където са кошерите.  

Казва още, че за всяко изложение й се иска да подготви специален продукт, да има нещо ново. Мед със смляна сушена арония. С техан и ленено семе. Козметика с естествени съставки - кремове за лице с пчелен восък, мед, розова вода и натурални масла. "За всяка съставка колко съм изчела... За свойствата, за това какво влияние имат, дали са полезни, имат ли странични ефекти, в каква форма да се използват, всичко." 

Тя самата най-много обича меда да е течен и леденостуден, изваден от хладилника. "Тогава, като бръкнеш с лъжичката и меда стои като отрязан", описва сладокусно. Споделя и рецепта за здравословен "меден шоколад".

Ето съставките: брашно от рожков и от шипка, два вида тахан – сусамов и слънчогледов, какао – ръчно мляно от зърна, мед, пектин и канела.

Според интернет страницата й, Елица прави и мед с водорасли. Как й е хрумнала тази ексцентричност? "За спирулината ли? Заради черешите", разказва. Оказва се, че цялото семейство минавало на разтоварваща диета през пролетта, особено като узрее черешата. "Който огладнее просто се качва по една стълба, 

докато се засити. На слизане е по-трудно с пълен стомах. Само че ни липсват протеини и витамин В, затова добавяме в диетата и спирулина. Но водораслите са доста неприятни на вкус, според мен, така че започнах да ги смесвам с мед и прополис и става.... чудно!"

[[img:2202555]]

Медът зрее и ако се извади прекален рано, може да се вкисне, разказва Елица Матева. Пчелите носят течен нектар в кошера, после му веят с криле, за да изсъхне и щом се изпари достатъчно от течността, запечатват килийките с восък. Прополисът пък служел да се изолират вредителите. "Ако влезе щурец или полска мишка в кошера, пчелите я покриват с прополис, направо все едно го балсамират, за да не развали питите".

"Ние всичко си правим сами. Плодовете от ябълката в двора слагаме да ферментират с мед, после сока наливаме в дъбова бъчва и става домашен меден оцет. Правим сирене от козето мляко, което ни носят сутрин,

С нахут и синапено семе? Накисваш нахута от вечерта, на сутринта изливаш водата, сипваш олио да покрие зърната. И после добавяш – синап черен и бял, лимонов сок, малко мед и сол и пасираш. Не съм пробвала, но сигурно ако накиснеш синапеното семе преди това и не го мелиш, ще стане като едрозърнестата горчица". 

Елица Матева понякога пали по цигара, но е силно против пушенето в заведения. Аз в дома си не пуша,

възмущава се по повод подновения натиск за отпадане на забраната. Казва още, че тя и съпругът й подкрепят продължаващите вече половин година протести срещу кабинета "Орешарски". "Искаме да се чувстваме като швейцарци в България. При пчелите, която не работи я изгонват от кошера, а в България - който работи го гонят от държавата", добавя с полуусмивка.

 

Перга се казва цветният прашец, складиран в килийките на питите. Той е с по-силно въздействие от прашеца, събиран от гърбовете на пчелите, защото в килийките протича млечно-кисела ферментация – така прашецът се консервира, за да се изхранват с него младите пчели, наричани пилото. Елица обяснява, че пергата е скъпа, защото се събира трудно. После става сериозна. "Ние сме едни от първите, виждам, че вече започват още хора да предлагат перга – само да са отговорни, защото го взимат хора с различни болести".

След бърз обмен на вицове за поведението на българина в казана на дявола, Елица разказва какво е това манов мед. Маната е течността, която капе от листата на дъба, липата или боровете при определени климатични условия, например като се редуват горещи и влажни дни със студени. Ако ви се е случвало да сте паркирате кола под липа и после да видите мазни капчици – това е мана, наричат я медена роса, пчелите се хранят с нея и правят манов мед. Съдържанието на мана в меда се установява се и лабораторно с тест за електропроводимост – ако е висока, това е манов мед, казва.

В София продуктите от пчелина й се продават в Халите. Елица разказва, че кошерите купил първо баща й. "Не съм си и представяла, че ще се занимавам с пчели, била съм в първи клас тогава. То е философия цяла, въпреки многото написани книги всеки се учи в крачка."

Какво прави в свободното си време - "ако не бяха родителите ми, свободно време почти нямаше да има. Чета разбира се,

Обичам да чета медицинска литература, най-вече ендокринология. Когато мога, през зимата, посещавам курсове за духовни практики." 

Пожеланията й за следващата година са "да има много мед и повече хора да имат достойно заплатен труд, за да си го позволят".