Кои са "Приятели на бежанците"
Истинските герои. Отново. И около тази Коледа и Нова година, когато вярваме, че имате повече време за четене, ще ви срещнем с интересни и вдъхновяващи хора. Започнахме сериите от портрети "Истински герои" в края на 2010 г. В тях търсим да представим хора, които си приличат по енергията да създават, да се борят, да търсят, да преодоляват, да мечтаят... Те заразяват с желанието да продължат да вървят по пътя си, независимо какво се случва около тях. Събираме текстовете тъкмо в тези дни, защото светлите празници и пътуванията са време, което предразполага всеки да помисли за важните неща в живота, да планира промени, да се зареди. Надяваме се и за вас срещите да бъдат удоволствие.
Бяхме избрали "Приятели на бежанците" за серията ни "Истински герои" още в началото на ноември, но по-късно те станаха и "Човек на годината" заедно с бежанците и това ги направи по-популярни.
"Търсим квартира за 6-членно семейство с получен статут"
"Али и Хадиджа са с новородено, нямат никакви средства. Някой може ли да помогне с бебешко мляко и памперси?"
"Трябват доброволци за раздаване на топла храна и преводачи"
Такива са обичайните публикации във Facebook групата "Приятели на бежанците". Неформалното обединение на доброволци, които помагат на търсещите убежище.
Групата обединява най-различни хора - от дейни участници в протестите до поддръжници на правителството, успели бизнесмени и безработни, до ученици и пенсионери. Един събирателен образ на доброто. Това, по което си приличат, е острото чувство за социална отговорност и втурването без колебание към решаването на всяка несправедливост.
Когато вълната от мигранти осезаемо се покачва в края на лятото, публично почти не се обръща внимание на предстоящата социална бомба. Медиите започват да навлизат плахо в тази непозната материя, като голяма част от тях често просто разпространяват страх и откровено лъжлива информация за бежанците. Подаденият пас услужливо е поет от крайнодесните формации, които не се притесняват да обличат непроверените факти в политически лозунги.
В същото време обаче доброволците решават на място да се запознаят с тези странни "пришълци" и откриват, че това са обикновени хора, бягащи от война. Илюзията им, че България е уредена държава от Европейския съюз, бързо се изпарява, след като попадат в претъпканите, непригодни за живеене сгради на различни места в страната, наречени бежански лагери. Обитателите им не ядат хора, нито искат да обръщат българската държава, а просто имат нужда от помощ. Така се заражда Facebook групата "Приятели на бежанците".
"Ние сме категорични – ситуацията, в която се намират бежанците у нас в момента, представлява най-сериозният проблем с правата на човека в България. На този фон се появиха "Приятели на бежанците" – неформална група доброволци, чиито акции по събиране на най-необходимото за бежанците са целенасочени, адекватни и се случват светкавично", казва Красимир Кънев от Българския хелзинкски комитет, който връчи наградата "Човек на 2013 г." на бежанците и "Приятели на бежанците."
Днес България вече получава значителна международна помощ за справянето с бежанската криза, а новодошлите се превърнаха в една от най-обсъжданите обществени теми. В самото начало обаче
анонимните доброволци бяха първите, които се втурнаха
да оправят бъркотията и да помогнат на изпадналите в беда чужденци.
Първите акции са хаотични. Трябва храна за лагера в Пъстрогор. Със собствени средства се накупуват най-основни продукти на едро, товарят се в личните автомобили и се заминава. Във "Военна рампа" децата не били преглеждани от лекар от месеци насам. Педиатърка отделя от свободното си време през почивните дни и безплатно проверява всички нуждаещи се. Преводач доброволец осигурява комуникацията. Във "Враждебна" няма достатъчно дрехи за студено време - организира се дарителска акция в групата.
Постепенно тези усилия "на парче" започват да придобиват системен характер. Създава се склад за дрехи и храни. Големи производители и меценати започват да предоставят безплатно големи партиди от продукцията си - бебешки млека, пюрета, хляб, консерви, вода. Появяват се и изисквания към дрехите. Най-общо казано, това са неща, които самият даряващ би носил, а не просто изхвърляне на стари и непотребни одежди. Тъй като повечето бежанци са жени мюсюлманки, късите поли и отворените деколтета са неподходящи.
Създава се и списък на самите доброволци. Става ясно
кой къде се намира, с какви умения и време разполага
Има дни, в които преводачите хвърчат от лагер на лагер, за да покрият липсите. Арабският или персийският обаче не са задължителни, за да помагаш. Десетки жени и мъже от доброволците се занимават с децата на бежанците, като ги карат отново да почувстват детството и да се усмихнат, въпреки че живеят в изцяло непозната среда. Всички отбелязват, че малките попиват като гъби българския език и вече започват да проговарят.
Освен със самите чужденци "Приятели на бежанците" оказват натиск и върху институциите. Някои от тях имат придобит опит в социалния активизъм от предишни кампании, в които са участвали - за правата на животните, за защита на горите, за повече пари за образование и наука. Действията им водят до раздвижване на отговорните лица в държавата и безусловно помагат за по-бърза работа в осигуряването на пригодни условия за живот. Няколко случая на корупция, която се възползва от незнанието и отчаяността на бежанците, също са пресечени след сигнали на доброволците.
Дейността на "Приятели на бежанците" през последните 3 месеца довежда и големите организации като БЧК, ВКБООН и най-различни международни частни и правителствени дарители на помощ за бежанците. Така в момента пропастта между необходимото и съществуващото за бежанците се скъсява бързо, но без самотните усилия на доброволците в първите месеци това нямаше да е възможно.
Най-добро свидетелство
за ползата от анонимната и почти незабелязана публично дейност
на "Приятели на бежанците" е промяната на нагласи и предразсъдъци. "Тези хора при безпрецедентни за съвременна България обстоятелства и в условията на ескалираща омраза към всеки "друг" енергично защитиха основанията на човешкия живот и неговото достойнство", казва Красимир Кънев.
Доброволците доказват, че в българите наистина се крият онези качества като гостоприемност и състрадателност, за които се учи в училище, но в реалността изглеждат загубени. Напук на ширещата се ксенофобия и откъснатите от реалността сочно звучащи заявления на политици и медии.