Проектът за нов Наказателен кодекс, представен на интернет-страницата на Министерството на правосъдието, предизвика остри възражения на юристи, особено с новия член 146, която предвижда наказание до 1 година затвор, пробация или глоба за фотографиране и записване на хора без тяхно съгласие.

Новото предложение* е ограничаване на правото на информация и на практика означава цензура, а българската конституция забранява цензурата, коментира тази сутрин пред БиТиВи адвокат Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация".

Адвокат Николай Хаджигенов пък определи проекта като "тоталитарна промяна и откровена репресивна норма, насочена срещу гражданите". Кашъмов припомни, че и сега всеки гражданин може да поиска по съдебен път обезщетение за нерегламентирано снимане и записване, но наказателна отговорност няма никъде, "дори в Централна Азия няма такова законодателство". Много корупционни скандали са били разкрити именно благодарение на записи, затова ограничаването на възможността да се снима и предвиденото наказание ще доведат до задушаване на обществения дебат и вече няма да се вадят на показ мръсните ризи, коментира Кашъмов.

Правото да не бъдеш сниман, ако не желаеш, е записано в конституцията, но

За поправката предупреди преди два дни адвокат Свилен Овчаров, известен като съдебен защитник на природозащитните организации.

Според досегашната съдебна практика, ако си на обществено място – каквито са площадите, където се провеждат протести например, и не се противопоставиш изрично, се приема, че не е забранено да бъдеш сниман, обяснява юристът.

Наистина в предложения нов текст на чл. 146 фигурира и алинея 3, която казва: "Когато деянието по ал. 1 или 2 (снимането и записването - бел. ред.) е извършено при публични прояви на лицето, деецът не се наказва." Това обаче едва ли ще потуши споровете на юристите и притесненията на медиите, тъй като наказателната отговорност остава, ако лицето, което снимаме, пък било то и политическа и публична фигура, не е на публична проява и не е съгласно.

Значи няма да има наказание, ако е снимано лицето "при публични прояви", дори не е казано "на публично място", а при "публични прояви", които обичайно означават изнасяне на лекция или реч, обърнаха внимание юристи на думата. А Александър Кашъмов коментира пред "Дневник": "Забраната е превърната в правило, а позволението - в изключение, при това - спорно."

Проблем без съмнение ще се появи на площадите по време на митинги и шествия, където хиляди граждани снимат със смартфоните си, но докато те все пак са по-трудно установими, медийните репортери ще усетят най-силно репресивния характер на новата разпоредба, разсъждават юристите.

Дори в българския НК от 1951 г., в който се предвиждало смъртно наказание за разгласяване на държавна тайна, е нямало подобен текст, каза още пред БиТиВи Александър Кашъмов. Според адвокат Хаджигенов мярката обслужва властта, защото само тя ще фотографира и записва регламентирано и по този начин ще остава само нейната версия, без коректив. "В протестната  нощ с белия автобус пред парламента именно благодарение на снимащите хора е станало ясно какво се е случило", добави юристът.

Досега вносителите от правосъдното министерство не са коментирали тази разпоредба. За проекта предстои обществено обсъждане. При представянето му беше обяснено, че той отговаря на всички евронорми.

Въпреки конституционните гаранции за неприкосновеност на личното пространство Европейският съд за правата на човека в Страсбург е изградил устойчива практика, според която правото на публичните фигури като политици, депутати, министри и други вземащи важни решения длъжностни лица е стеснено и се различава от правото на редовия гражданин. Две решения и на българския Конституционен съд - от 1996 и 2012 г., също определят като ограничено правото на публичните фигури, именно с цел да бъдат обществено известни техните действия, припомни Александър Кашъмов. Тези решения на КС със сигурност ще влязат сред аргументите за и против новата разпоредба, които ще се разгорят в публичното обсъждане на проекта.

Проблем с новата ограничителна разпоредба в НК може да се появи според юристи и заради сега съществуващата практика да бъдем снимани почти навсякъде - пред и във държавни и частни институции и офиси, банки, магазини, фирми, на които само е изписано уведомление, че сме снимани, но ще липсва условието в новия чл. 146 за необходимостта от нашето съгласие.

*От проекта за нов Наказателен кодекс:

Чл. 146. (1) Който противозаконно фотографира, филмира, записва или подлага на друго подобно действие другиго без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, се наказва с лишаване от свобода до една година, с пробация или с глоба.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице в нарушение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода до две години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1, т. 1.

(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено при публични прояви на лицето, деецът не се наказва.