Правосъдният министър била готова да отстъпи за наказателната отговорност за снимане без съгласие
Склонна съм да се откажа от текста в новия Наказателен кодекс, който забранява нарушаване на личното пространство чрез снимане. Това каза пред "Нова телевизия" правосъдният министър Зинаида Златанова.
Записаната в проекта за нов Наказателен кодекс (НК) разпоредба предвижда наказание до 1 година затвор, пробация или глоба за фотографиране и записване на хора без тяхно съгласие. Текстът предизвика остри възражения на юристи, според които става въпрос за ограничаване на правото на информация, на практика въвеждане на цензура и "откровена репресивна норма", насочена срещу гражданите. Правото да не бъдеш сниман, ако не желаеш, е записано в конституцията, но по сега действащия Наказателен кодекс то не е дефинирано като престъпление.
"При такъв широк консенсус от страна на медийната гилдия срещу този текст, бих била склонна да се откажа от него", каза днес Златанова. По думите й медийните съюзи и много медийни организации са внесли писма, при такава силна е единодушна реакция тя била склонна да се откажа от текста.
Допълни, че й е много интересно каква ще е реакцията срещу друг текст в проекта за нов Наказателен кодекс, с който, по думите й, за първи ще се преследва цензурата. Цензурата е определена като престъпление, за което може да се носи до 4 години затвор. Златанова обясни, че ако журналист например иска да публикува даден материал, но главният му редактор или собственик на медията го цензурира, тогава журналистът трябва да подаде оплакване в прокуратурата и да докаже цензурата. "Колкото по-малко се възползваме от правата си, толкова по-зле ще живеем", отговори Златанова на въпроса как на практика ще се прилага закона.
Тя оправда друг спорен текст от новия проект за НК с действащи разпоредби. "Български гражданин, който се постави в услуга на друга държава или на чужда организация, или на организация под чужд контрол, за да й служи във вреда на Републиката, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години", гласи чл. 305, алинея 3 в предложения текст. Текстът е добавен в глава 21 - "Престъпления против републиката", конкретно към частта "Престъпления против външната сигурност", в която са описани престъпленията "Враждебно действие", "Предателство" и "Шпионство".
Това съществува и сега, вижте член 105. Не само това, но и в момента наказанието е от 5 до 15 години, с предложените текстове се намалява двойно, заяви Златанова.
Посоченият от нея действащ текст обаче гласи:
"Чл. 105. (1) Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(2) Деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта."
Тоест в действащите разпоредби ясно се посочва, че престъпление е да служиш на чужда държава или организация като шпионин, докато в редакцията на текстове е записано "който се постави в услуга на друга държава или на чужда организация, или на организация под чужд контрол, за да й служи във вреда на Републиката".
Председателят на Българския Хелзинкски комитет Красимир Кънев вече определи новият вариант на разпоредбата като опасен и мракобесен, защото предвижда сурови наказания на произволна основа, тъй като са неясни понятията в цитираната разпоредба. Обезпокоително е, че не е ясно нито какво означава чужда организация, нито - под чужд контрол, не е уточнено и кое се смята като вреда на Републиката, посочи той.
От 593 текста в проекта за нов Наказателен кодекс, обект на критика са по-малко от 5-6, тоест 1%, очете министър Златанова.
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.