Филип Гунев за първата година на главния прокурор: Реализации, оставящи съмнение за политически оттенък
На 10 януари ще се навърши една година от встъпването в длъжност на Сотир Цацаров като главен прокурор. Мандатът му е седемгодишен, а първите 12 месеца преминаха на фона на протести, три правителства и избори за парламент.
По този повод "Дневник" потърси хора, които следят работата на Цацаров, за коментар. Преди два дни представихме коментарът на директора на правната програма на Българския хелзинкски комитет (БХК) адвокат Маргарита Илиева, а днес мнението на Филип Гунев, старши експерт в Центъра за изследване на демокрацията. Тук може да видите фотогалерия с някои от основните моменти от първата година на мандата на главния прокурор, очаквайте и обобщение за това какво направи Цацаров като ръководител на една от най-ключовите институции в държавата.
Подходът "на колене, ти си абсолютен престъпник", който го гледахме, се трансформира в свръх рафиниран и още по-вреден подход по същата линия, но в по-голяма скала. Където десет прокурори, заедно с главния, се нареждат и ти обясняват за подслушване и бюлетини, предхождано от едва няколко дни разследване.
Това е същото, но в по-висока степен. В крайна сметка от разследването за подслушванията резултати няма, а за бюлетините повдигнаха на бившия главен секретар на Министерски съвет - Росен Желязков за безстопанственост. Внушенията и за двете беше, че в единия случай става въпрос за невиждана манипулация на изборите, а в другия за нечувано по мащаб незаконно подслушване.
Тези
присъди в ефир остават вредна практика.
В много държави не се коментира дори преди да има присъда, а тук целенасочено се говори публично дори преди да бъде повдигнато обвинение. Това се отразява върху съда и общественото мнение.
Най-притеснителното е политическият оттенък във всички основни действия. Страстта, с която се нахвърлиха върху Цветанов, Борисов, Флоров, и т. е разследванията от типа да се търси под вола теле. Нямам против тези хора да бъдат разследвани, но ако ще го правиш, то да е за нещо голямо и истинско. Тези разследвания не са такива да доведат до това те да влязат в затвора и са с нисък шанс въобще да успеят. Единственият резултат е, че се дискредитират политически.
Някак си фокусираха се върху реализации с политически оттенък. Разследванията, които обявяват, че ще правят, оставят привкус на политическа заигравка. Не може да се каже, че главният прокурор е човек, на БСП или ДПС, но вероятно
текат "сделки" между прокуратура и управляващи със стратегически цели.
Твърде много примери се събраха през цялата година – непосредствено преди изборите, и след изборите, а напоследък и покрай отцепването на депутатите от ГЕРБ, ако щете дори и със Сидеров от тази седмица.
Това, което можеше да се очаква като по-интересни резултати, например- разследванията около купуването на гласове за изборите – най-вероятно ще е безрезултатно.
Поредните избори, на които не виждаме нищо и партийте отново остават безнаказани.
А в тези разследвания водеща роля действително можеше да и трябваше да има прокуратурата.
Всеки един от сигналите може да се разплита нагоре по мрежата, за да се стигне до по-големите ядра. Това не се направи и присъдите, ако въобще има, ще са на дилъри на най-ниско ниво А тези разследвания са важни, защото това престъпление подкопава цялата демократична система. Теоретично може да се твърди, че разследването за бюлетините е големият удар, но там всички, които знаем нещичко за избори, разбираме, че това няма как да е било голямата схема, която се мъчат да представят.
Прокуратурата остава не водеща, а следваща събитията, МВР и ДАНС.
Това с Бисеров показа неадекватността на прокуратурата и мястото й на следваща събитията. Прокуратурата няма добре изградени канали за достъп до разузнавателна информация, не правят собствени анализи и затова не провеждат наказателна политика за противодействие на престъпността. Затова прокуратурата няма водеща роля и стратегически подход в противодействие на престъпността. Прокурорите често са не по-различни от полицаите, предпочитет лесни разследвания, бързиреализации, и се фокусират върху брой, а не качество и дълбочина. Разследванията срещу организираната престъпност и корупцията стават жертва именно на този подход. Ако Бисеров или Алексей Петров, са правили мащабни престъпления, сигурно около него има още 20-30 души, които са замесени и трябва да бъдат разследвани, което не го виждаме.За поредна година виждаме един скромен брой разследвания както за корупция, така и за пране на пари, а за да има ефект те трябва да са в пъти повече.