Депутатите от ДПС поискаха участията на обществения съвет в обсъждането на Изборния кодекс да бъдат ограничени. На днешното първо заседание на временната парламентарна комисия, която трябва да обсъди и приеме нов изборен закон, Четин Казак (ДПС) предложи в правилата за работа на комисията да бъде записано, че съветът може да участва в заседанията ѝ, но депутатите ще решават на кои точно.

Предложението беше посрещнато с критики от присъстващите представители на граждански организации, както и от председателя на комисията Мая Манолова (БСП), и в крайна сметка Казак го оттегли.

При работата на предишната временна комисия, която изготви чернова на изборен кодекс за 4 месеца, граждански организации участваха във всички обсъждания и заседанията се точеха с часове, често без дори да се стигне до конкретни решения. Тогава участниците, сред които през септември бяха избрани и членовете на обществения съвет към комисията, настояваха за засилване на мажоритарния елемент в кодекса с въвеждане на мажоритарен вот или поне преференция с нисък праг, която позволява на гражданите да гласуват за конкретен кандидат и така да пренареждат партийните листи. Искаха и въвеждане на активна регистрация за строг контрол върху избирателните списъци – предложения, които присъстват в законопроекта на БСП, но не срещат подкрепа от ДПС.

Днес Мустафа Карадайъ (ДПС) предложи общественият съвет да участва в работни заседания, на които да се обсъждат текстовете от проекта, но да не се изказва на редовните заседания на парламентарната комисия. Четин Казак го подкрепи, като изтъкна: "Ако не разграничим заседанията, в които могат да се изказват членове на обществения съвет, от заседанията, в които народните представители ще могат да обсъждат и гласуват в някакъв оптимален порядък текстовете, няма да можем да се справим с поставените срокове."

Разбирам, че не всички са длъжни да следят как беше изработен проектът на кодекса. Но гражданските организации трябва да участват активно и в обсъждането на текстове, а правната форма, която се оказа работеща, е именно създаването на обществен съвет, възрази Мая Манолова. И даде думата на Нина Гергова от "Гражданска инициатива за нов обществен договор" – редовен участник в контрапротестите в защита на кабинета "Орешарски". "Ако сте следили всички заседания, щеше да ви стане ясно, че в началото наистина имаше говорилни. Но съветът наистина работеше. Въпросът е кой има интерес гражданските организации да не участват в обсъжданията", подкрепи я Гергова. И така предизвика възмущението на Цецка Цачева (ГЕРБ), която заяви, че ако досега тя и съпартийците ѝ са участвали в говорилни, а истинските експерти са гражданите, от ГЕРБ могат веднага да напуснат комисията.

Ние не сме искали гражданските организации да не присъстват на нашите заседания. Правим разлика между присъствие и участие, уточни Мустафа Карадайъ. "Подкрепяме присъствието им, ще разглеждаме техните предложения и ще участваме в заседанията на експертните и работните групи, независимо че такива по правилник няма да има", допълни той. В крайна сметка ДПС оттегли предложението си.

Депутатите одобриха състава на обществения съвет към комисията, предложен от Мая Манолова. Повечето от участниците бяха членове и на съвета към предишната временна комисия, както и от дебатите на комисията за взаимодействие с гражданските организации, ръководена също от Манолова. Председател на съвета е проф. Емилия Друмева от Борда за прозрачни и демократични избори към Министерския съвет, а заместник-председатели – социологът проф. Михаил Мирчев и политологът Димитър Димитров от Софийския университет. Манолова уточни, че са изпратени покани до много организации, които досега не са отговорили и не са предложили членове - Българският хелзинкски комитет, институт "Отворено общество", "Прозрачност без граници", Български институт за правни инициативи, Институт за развитие на публичната среда и други.

По предложение на проф. Друмева съветът ще заседава преди парламентарната комисия, така че членовете му да са запознати с текстовете от закона и да не се губи време при обсъжданията.

На следващото си заседание в петък комисията ще обсъди предложението на ГЕРБ за промени в сегашния Изборен кодекс, внесено в края на юни. Тогава от партията на Бойко Борисов настояваха прагът за влизане в парламента да бъде намален от 4 на 3% от действителните гласове и смесена система с 31 едномандатни района, като в останалите 209 многомандатни района се въвеждат преференциални листи с праг 3%.