Десет неправителствени организации поискаха с писмо от министъра на правосъдието Зинаида Златанова удължаване на срока за обсъждане на публикувания в края на миналата година проект за нов наказателен кодекс. Според организациите срокът трябва е поне шест месечен, за да се гарантира, че текстовете ще бъдат обсъдени максимално професионално (пълният текст в прикачения файл).

Проектът за НК, по който се работи вече няколко години, беше публикуван на 21 декември - последният работен ден преди коледно-новогодишните празници, като от министерството на Златанова обявиха триседмичен срок за обсъждане. Неправителствените организации обръщат внимание, че две от тях са били в почивни дни и че според изявленията на министъра проектът ще бъде внесен в Министерския съвет на 15 януари - тази сряда.

Проектът на новия Наказателен кодекс е изработен в мандата на трима министри и две правителства от експертна група, в която взеха участие различни представители на професионалните среди и на неправителствения сектор. Същевременно дейността по подготовка на законопроекта не беше предшествана или съпътствана от дискусия какви следва да са принципите на новия наказателен кодекс и каква наказателна политика същият следва да изразява. Тези особености на процеса по изготвяне на проекта допълнително затрудняват изработването на мотивирани и задълбочени становища по публикувания текст и са още една обективна причина за удължаване на срока за обществено обсъждане, който и без друго е неразумно кратък", пише още в писмото.

Организациите припомнят, че наказателният кодекс има първостепенно значение за основните права на гражданите. "Тъкмо затова проф. Фон Лист е казал това, което знаем от студенти, че наказателният кодекс е великата харта на свободата. По същата причина отговорността и на законодателя, и на юридическата общност е голяма – не бива да се поемат и минимални рискове некачествен нормативен продукт, който може да има тежки репресивни последици, да стане действащо право", пишат още експертите.

Според организациите "задълбочено професионално и публично обсъждане не може да бъде проведено за една седмица, нито пък следва да е под формата на изпращане на предложения и коментари на електронен адрес на Министерството на правосъдието".

Те призовават дискусията да е с публично огласяване и коментиране на изразените позиции, обсъждане на конкретните предложения и "внимателно осмисляне". "Тя по условие не може да се осъществи, когато няма достатъчно време дори за запознаване с текстовете на проекта (близо 600 разпоредби) и когато не е предвидено обсъждането им в широк обществен формат. Добрите световни практики за обсъждане на толкова съществени нормативни изменения в наказателното право обхващат дългогодишни дискусии", пишат още от организациите.

В края на миналата седмица на първата си пресконференция, откакто е министър на правосъдието, Златанова обяви, че някои от спорните и критикувани моменти могат да бъдат преосмислени. Освен това тя заяви, че ще предложи разпоредбата в проекта, която предвижда до една година затвор, глоба или пробация за фотографиране и записване без съгласието на лицето, да отпадне. 

В проекта обаче най-вероятно ще останат други спорни текстове, като тези например, които определят за престъпление разпространяване на служебна информация от граждани, не само от длъжностни лица, без да е посочено изискване да има пряк умисъл. В тези случаи наказателната отговорност се носи дори и ако разпространяването на информацията служи на обществения интерес.

Министър Златанова обясни завишената отговорност за разпространяване на информация, както и текста за фотографирането без съгласие на лицето, с вниманието на работната група, готвила през 2012 проекта, към опазване на личното пространство на гражданите, а не на удобството на властта, тъй като по онова време обществото е било силно разтревожено от информациите за масово подслушване и следене и е било необходимо в кодекса да се предвидят гаранции на конституционните права.